Островът | Да срещнеш Икар

Николай Пенчев

Раздел: Пиеси, сценарии
ISBN: 978-954-9375-74-9
Брой страници: 140
Корица:
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2011-10-03
Прочетена: 168


В живота на всеки човек се случва често да попадне на остров.
"Какъв е този остров и какво се случва там?"- ще попитате вие. Метафора - или нещо друго? Мечта - или нещо друго? Абсурд някакъв - или нещо друго?
На тези въпроси ще трябва да си отговорите сами.
Дали това е временно бягство от нещата, които се случват около нас? Дали този остров е онова второ аз, с което разговаряме всекидневно, спорим и не се съгласяваме, когато виждаме, че често то бърка? Или бъркаме ние? Но така или иначе не можем да се разделим, защото по-често разговаряме с него, отколкото с хората около нас. Колко лица има всеки от нас? И кое е истинското? Или там, на този остров, има и такива въпроси, на които не можем да отговорим? А може би премълчаваме по-често отговорите, отколкото трябва, за да не обидим някого или нас самите... И дали там не сме истинските, а тук играем? Или тук играем, а там не знаем кой е? Кога казваме истината и кога лъжем. А всичко това необходимо ли е и защо, ако е да? И кое от двете? Или са три? А може ли да са повече? Не знам.
Във всеки случай островът често е надеждата, която понякога ни липсва. Той може да бъде и спасение - по-скоро за душите ни. Изчистен от заобикалящата ни среда, от проблемите, които ни съпътстват и от... още нещо.
Какво е то?
"Бягство?" - ще кажете вие. Май че не е.
"Ако е друго, то тогава какво е?" - ще настоявате вие. За това става и въпрос. Ако беше толкова лесно и просто, то всичко щеше да е отдавна ясно. 
А неясното плаши - или просто не искаме да го разберем, за да не се уплашим.
Има ли го, или не, този остров? Да или не? А има ли и едно... такова... средно положение? Или в края на краищата това е лупата, която използваме, за да се взрем още по-дълбоко в собствения си живот! Нека да помислим заедно.
Е, ако не намерим отговора, защо просто още веднъж да не погалим кучето?
Римски, 2003