Препоръчван
По земите български

Костадин Боянов

По земите български

Препоръчванa

Наличност: На склад

Тази книга израстваше като дърво пред очите ми в целия ми творчески път. От малко зрънце израстваха филизите на странни истории и поеми от българската ни земя. Винаги съм обичал историята и съм търсил онези неизвестни и затрогващи събития, които са запечатани в народната памет. Като археолог разкривах корените и чирепите, докосвах се до хора и съдбите им. Дъхът и тътенът на времето на нашите деди избликваха и ме вдъхновяваха да напиша възможната истина, стъпил на тази автентичност. Беше нужно много време в това историческо издирване, но то ме изпълваше с радост от откритото. Пред очите ми изникваха онези красиви и героични мигове от историята ни, които извикваха сълзи в очите ми. Бях на каменните кръгове, заедно с Орфей. Захласвах се по красивата болярка Теодосия от Калояновия род. Вървях, заедно с колобрите и техните наследници богомилите по трънливия път на вярата. Летях с конете на героичните амазонки с предводителката им Куна болярка. В ноздрите ми влизаше димът на опожареното Смоляновци. Въздигаше се от пепелищата Рилския манастир. Латинка вървеше, гордо изправена през село Митровци с главата на мъж си хайдут Марко в престилката си.  Но от пепелищата отново израстваше българския дух вовеки.... Амин.


Раздел: Разкази и новели
ISBN: 978-619-154-464-6
Брой страници: 120
Корица: мека корица
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2021-12-15
Прочетена: 109

Книги от същия автор

Proclamazioni
Proclamazioni
Костадин Боянов
0 лв.
Препоръчванa
По земите български
По земите български
Костадин Боянов
12 лв.
Прогласи/Revelations
Прогласи/Revelations
Костадин Боянов
0 лв.

Информация за Костадин Боянов

Костадин Боянов

Първите си стихове написах в 3-4 клас. Имах по 1 публикация в списанията „Родна реч” и „Семейство и училище”, в казармата- „Армейска младеж”.

През 1980г. започнах да следвам медицина. Бях сътрудник на „Медицинска трибуна.”

От ранни години обичах да рецитирам пред публика на музикален фон свои стихове, което продължи и при специализацията ми като анестезиолог.

През 1987г бях разпределен като авиолекар в летище Садово. Там се срещнах със заблежителни хора като летците и написах стихове за тях в списание „Криле”.

Събрах стиховете си и ги пратих във Военно издателство. Бяха ми върнати, че нямало за партията, въпреки положителните рецензии.

Някъде 2004г започнах да пиша в „Буквите”. Реших да опитам в международния интернет-конкурс за англоезична поезия на poetry.com в Америка. За моя изненада успях да се класирам 4 поредни години сред първите 200 участници от 5 милиона от цял свят и да бъда публикуван в годишните сборници. Последва публикуване от издателство Noble house на стихотворението ми „Нестинари”.

В този период започнах да пиша и къси разкази. В тях става дума за съдбата на обикновен човек в различни времена и места на планетата. Общочовешките истини и стремежи, чувства и дилеми.

Процесът на написването им беше едно голямо пътуване. Отделни епизоди се явяваха в съзнанието ми и трябваше да интирпретирам от чие име биха могли да бъдат, в кое историческо време и място, какво се е случило. Търсенията ми имаха и някои исторически доказателства, че написаното би могло да се случи по този начин. Въпрос на вяра е дали те са мои прераждания или не.

Друга посока в творчеството ми беше написването на научно-популярни статии за списанията „9 месеца” и „Усури”. В последното публикувах поредица за структурата и функцията на човешкото биополе, както и някои статии за духа, за Свети Дух като общочовешко усещане и др. 

Воден от последното усещане написах богословски текстове, които нарекох прогласи, тъй като бяха насочени като проповеди, които прогласяват духовни неща. Те са в стила на Библията и по-точно евангелие на Йоан. В тези творби са включени също притчи и две пророчества за Апокалипсиса.

В „Буквите” избрах ник Паладин, тъй като е свързан с разказа ми за Торинската плащеница. Един беден рицар, който е усетил духовното в парчето плат, разбрал е, че е истинската сетна дреха на Сина и я защитавал до сетния си дъх...

Житейската ми максима, която слагам на края на всичко написано идва от една беседа на Петър Дънов. Тя беше за дишането.”Искаш да бъдаш поет? Дишай! Както дишаш - тъй ще пишеш!” Това ме разтърси...

Поезията е естествена като дишането. Тя е изстрадана сакрална истина. Тя е съдба.