Любовни уравнения

Пламена Янкова

Раздел: поезия
ISBN:
Брой страници: 36
Корица: мека корица
Издателство:
Издадена: 2021-03-09


S. I. S.

 

Мила си ми като въздуха, като водата, както за слепеца – светлината. 

Ти си мойто огледало, в което лъсва всичко напълно и изцяло. 

Ти си моят коректив и мойта съвест. Ти си стълб, до който чувствам се така значима, важна и свободна. 

Ти си силата да бъда истинска и по-добра. 

Ти си борбата в мен за мен. 

Ти си повече от просто сила, когато всяка болка тегли ме надолу. 

Ти си шамар в лицето на страха, понечил да покаже своя нос. 

Ти си юмрук, който избива всеки гневен изблик, зароден у мен. 

Просто ти си по-добра от мен! 

 

 

Фалшив герой

 

Събудила си се, за да осъзнаеш, че е едно и също и че с нищо непознато не ще се сблъскаш. Ще се измиеш и тънка линия от нежен цвят, без да гледаш, ще поставиш пак. Ще очертаеш устните си с този блясък и аромат на ягоди, за да помислиш, че този път ще го усети! Ще сложиш най-любимата си рокля и ще кажеш, че ще забележи как към небето от вятъра полита и вместо да те скрие от очите чужди, ще поиска със своите ръце да те покрие. Ще се усмихваш рисково на друг с надеждата, че ако стане груб, ще е не защото си обърнала внимание на другия, а заради това, че е изпуснал онзи миг, в който си го гледала. Сега ти вече знаеш, че и по парфюм да тръгнеш, там няма да се върнеш. Че той е само опаковка без душа и че ти за него не си нищо повече от всеки, всяка срещната, приела да върви до него. А не въздухът, водата, ароматът на цветята и напитката, която утолява всяка негова жажда. Устните, които ще сънува, и звуците, които иска винаги да чува. Това е ролята, която сам си даде да играе наместо всичко да признае.

 

 

Любов на кристали

 

Здравей, ми каза студената ръка на някого, отдавна непознат. Но сега и аз замръзнах, не може да ме изстуди! 

Леденият вятър на забравена емоция ме гали. Затворена врата се блъска и сега като животно пред нея ще стои гласът... А аз, студена, в легло от тръни, ще стоя прикована, без сила да откликна. И само гласът забравен на сърцето, но може би на друг, ще размрази сълзата, застинала на път към устните ми. И може би, но само може би ще се превърне в река от течна лава, за да потече по кожата ми, от времето застинала, и да я разтопи. Но надали този глас ще бъдеш ти! А може би дори от очакване да се строши на хиляди кристали и като дяволското огледало в окото на Кай ще попадна, за да се превърна в нечия любов. Борба за нов живот. Да се стопя под натиска на нечии устни да намеря себе си, от любовен огън преродена. И от лед в цветен прах, пренесена на нечии устни, ще живея пак.

 

Красиво е

 

Красиво е, каквото и да казват, красиво е! Разхождам се по път без стъпала, без табели и виждам как се люлеят клоните над моята глава, и си мисля: О, боже, колко е красиво! Прелитат птици толкова ниско, че чувам плясъка на пера в ушите си и си мисля... О, бога ми, красиво е. Завихря се около мен и летен бриз, поел последните паднали листа от земята, и ги вплита в косите ми. А аз си мисля само колко е красиво! И ако сега ме порази мълниеносен облак, ще съжаля само за това, че не можах отново да изкрещя: О, колко, колко е красив денят, зароден в твоите очи! Че не можах да ти кажа, че усмивката ти ме води в рая преждевременно. А в очите като в черни дупки се загубвам, без да търся изход. Такава е сутринта и вечерта, такъв би бил денят, ако те видя, и така бих си отишла след това! Без да ме е страх.