Нюанси в любовта

Пламена Янкова

Раздел: Разкази и новели
ISBN:
Брой страници: 44
Корица: мека корица
Издателство:
Издадена: 2021-03-09


Молитва за теб

 

Затварям очи в молитва за теб. Знам, че сега едва дишаш, сърцето ти като плахо птиче прескача стреснато от не друг, а от живота. Носиш света върху себе си и все пак намираш сили отново да разтвориш криле, да полетиш и да пееш. 

Затова аз затварям очи и се моля да продължиш да разтваряш криле и да летиш. Защото ти си моята причина да съм тук, да бъда и да продължа да се боря.

Защото само ти си моята картина, когато времето ме поглъща, когато ме замерва със скали и канари от болка, прах и мръсотия. Само ти си силата в мен, която крачи и ме дърпа напред и щом се уморя, силата на твоя глас ме съживява и неуморимо, като ударите на сърцето, продължава да ме води въпреки ветровете, духащи срещу ти, въпреки гнева, безсилието и самотата.

Затова затварям очи, за да се помоля...

 

 

 

Дърво на живота

 

Изкачвам се по клоните на жилаво дърво. 

Набирам се, издигам се, а под мен – каквото и да е било. 

Остава там в ниското далеч, далеч от мен. А аз – набирам се, издигам се, докато... 

Дотогава, докогато ръцете ми държат, дотогава, докато краката ми не прокървят. Докато... И аз не знам докога! Дотогава – докогато! 

 

 

Женски рационализъм

 

Всяка жена мечтае да бъде спасена! Противното е чиста лъжа.

Но това не означава, че ще си го признае. Не! Това е най-малко вероятно, а и няма жена, която да желае да предостави желаното от мъжа без борба. Всяка от нас се страхува. Както всеки от вас! И колкото повече бягаме надалеч, толкова повече желаем да сме близо! Но близостта не плаши само мъжа.

Оттук следва, че първият враг, от когото трябва да ни спасите, сме самите ние. 

Дистанцията, от която ви се усмихва една жена, е винаги достатъчна, за да ни усетите, и достатъчна, за да се измъкнем.

Но с колкото по-големи крачки отстъпваме, толкова по-силно желаем да пристъпваме. И обикновено бягаме не от какво да е, а от собствените си желания, ако сме умни!

Всяка жена знае, че нейната силна емоционалност е черната дупка, от която най-много се бои! Няма по-силен вакуум от чистата женска страст, която може да задуши всекиго и нея самата. 

Рационализмът, неприсъщ на по-голямата част от женското съсловие, помага да се събуди иначе така дълбоко потисканият страх от това да не ви уплашим. Колкото по-малко е рационализмът в една жена, толкова по-безрасъдна е тя! 

Мисленето вреди, скъпи дами, или просто не е за всеки!

 

Закуска за сам

 

Закуска за двама в празното легло лежи и чака някой да я сътвори. Намачкани чаршафи от един. 

Разхвърлено легло, без да има защо и от какво. Събудена и сама, усмихната и свободна. В кристална топка се оглежда ангел с едно крило. Счупена чаша без капка разлято кафе. Събудена на свобода, усмихната, макар и сама, откривам блясъка на новото в собствения си поглед в огледалото. Сега се виждам. Усещам въздуха, който издишват устните ми. Аромата на кожата си, след като съм се изкъпала. И чувам стъпките на ново, ново утро, настъпващо с горещи крачки към мен. Сега не ме е страх от новото начало, искам да го видя и да усетя отново как бие сърцето ми, потреперващо от погледите на другите, и желанието, потичащо от очите им. 

Не ме е страх, че пак ще броя новите, отминаващи напред следи. Сега аз ще реша кога и пред кого ще спра. Няма да казвам нищо и с нищо няма да се съгласявам, само новите следи ще отброявам.