Ловецът с ледено сърце

Румен Румин

Раздел: Разкази и новели
ISBN: 978-619-7616-00-2
Брой страници: 82
Корица: мека корица
Издателство:
Издадена: 2021-02-07


    Приказки за възрастни

    И като рекъл това, той затръшнал вратата  на хижата под носа на разума си. Помаял се разумът, помаял се, повдигнал рамене, обърнал гръб и тръгнал отново на път.

    Изминала близо година. Завърнал се той от странстване и чука на вратата на ловеца.

   -Кой си ти!?-

   -Как кой? Разумът ти! Отвори ми!

   -Не те искам! Махай се ! Върви си!

   -О, излез, господарю мой, излез защото такива чудновати неща имам да ти думам, че ще се дивиш… 

    Изкушил се ловецът, отворил вратата и гледа-стои насреща му разумът ни жив, ни умрял. Поканил го той да седнат и разумът започнал:  

   -И така повелителю мой, след като захлопна вратата пред мен преди година, реших да продължа пак на запад. Много път изминах преди да стигна до една слънчева страна, граничеща с голямото море. Пълноводни реки прорязваха плодоносни равнини, където растяха дървета, отрупани с маслини големи колкото гълъбово яйце. Жълти топчести портокали висеха от клоните на други, а смокиновите пък бяха натежали от сладък плод. Сладкопойни птички бяха накацали по клоните и омайваха с песните си работливите младежи и девойки, които пълнеха тежки кошове с  узрелите плодове. Докато се любувах на възхитителната гледка, не забелязах кога по прашния път  се бяха приближили двамина. Единият яздеше дръглива кобила, другият клепоухо магаре. Този, който беше върху кобилата представляваше странна гледка. Връз слабоватото му, измършавяло тяло беше навлечена желязна ризница. На главата му се мъдреше бръснарски леген, обърнат с  дъното нагоре, а върху тясното му издължено лице се виеха засукани мустаци. Възостра посивяла брадичка и очи, които ме огледаха с някакво налудничаво изражение,  допълваха неговия образ. Другият беше пълна противоположност. Нисък дебел добродушко с  глуповата физиономия. Понеже им бях препречил пътя, те спряха и този, който беше на кобилата, насочи към мен копие,направено от дъбов клон.

   -Кой си ти?

   Казах му, че съм пилигрим  и че отивам в близката обител, за да се поклоня на мощите на тамошния светец.

   -Няма смисъл-рече той,-тръгвай с нас.

    Подчиних се, защото не знаех какво щеше да му дойде в ума, ако откажех. Тръгнах аз с тях. И не знам малко ли, много ли път бяхме изминали, когато пред нас се проточи странно шествие. Дузина затворници оковани във вериги, влачеха крака по прашния път. Няколко войници ги конвоираха. Изглежда караха крадци и убийци на каторга. Докато наблюдавах с любопитство процесията и се опитвах да си съставя мнение за мъжете, моят работодател ги приближи и се заинтересова кои и какви са. А те изглежда подразбраха кой стои пред тях и един през друг се надпреварваха да се изкарват честни и почтени граждани-сиреч ангели небесни.

   Възмутен от несправедливостта на правосъдието нашият герой грабна копието и погна блюстителите на реда, а те, за да се спасят от него, хукнаха към близката горичка, като захвърлиха мускетите и ключовете на веригите. Доволен от победата Идалгото освободи мошениците и им дръпна една възторжена реч, като им заповяда в знак на благодарност да отидат в еди-кое си село, селото на неговата Дулцинея и като й предадат поздрав от нейния рицар, да разкажат за подвига му. В отговор мъжагите му се изсмяха и като грабнаха камъни и дърве щяха да пребият нашия човек. Аз си плюх на петите тъкмо на време и хукнах толкова бързо, че не разбрах кога пред мен се появиха покрайнините на един град. Влизайки в него си мислех:  ”Боже още един луд, който заради някаква неосезаема любов е прогонил разума си.” Нима си заслужава това? Толкова ли е ценна любовта?...Изглежда съм казал последните думи на глас, защото някой ме потупа отзад по рамото и рече:

   -Дайте ми, достойни господине, едно песо и аз ще ви заведа на едно място, където ще разберете каква е цената на любовта.

   Обърнах се. Пред мен стоеше висок, симпатичен млад мъж, с мургаво лице, облечен в поизносени, кърпени тук-там войнишки дрехи. Но това което ми направи впечатление, беше изразът на очите му. От тях се излъчваше някаква тиха скръб, нещо което ме заинтригува много повече от предложението му. Затова бръкнах в джоба и му дадох песото с намерение да разбера по-скоро какво го тревожи. За да го предразположа още, предложих му папелито.

   Той запали папиросата, всмукна дълбоко дима-явно не беше пушил отдавна-и като го издуха ме подкани да го последвам. Тръгнахме по тесни калдъръмени улички и докато вървяхме, той ми разказа историята си. Ето я вократце господарю мой:

 

   Преди година,когато  бил на военна  служба караулел пред вратата на една тютюнева фабрика, където работели жени. По време на почивката на площада пред фабриката се събирали младежи, за да се веселят с работничките. Невероятно красива циганка по време на веселбата се скарала и ранила една от тях. Заповядали му да я отведе в затвора. С любовни обещания циганката успяла да хвърли в смут душата на младия момък и той развързал ръцете й. Тя го блъснала и побягнала, а него го затворили в ареста. След излежаване на наложеното наказание, пламнала голяма любов между тях.  Но, както е известно циганската любов е непостоянна. С времето тя охладняла към войника. Мястото му в сърцето й