В нея се раждат вселени. Целуват се звезди, докосват се небеса. Небесата носят послания и трептят в различни нюанси синьо. Спускат се оранжево-червени залези и разпалват пожари. Търкаля се гладна луна, а нощта рисува вещици.
Танцуват сезони, раждат се ветрове и се сипят бури. Есента се стича в шипков мармалад, а любовта пониква в слънчогледови чадъри. Зимата кладе огньове, а пролетта набъбва под земята! Вечери и сутрини се любят с морето, а то зачева смеха на делфините.
Оживяват улици, усмихват се фонтани, а тротоарите разказват истории. Птиците гнездят в очите на луди скитници, а на сцената излизат безръки музиканти.
Любовта обхожда вселената, пилее звезден прах и утолява жажди! Всичко започва с нея, и свършва с нея! Животът е любов!
Цялата палитра от вълшебни усещания, приятели, ще преживеете с новата ми книга "Хляб по безлуние".
ХЛЯБ ПО БЕЗЛУНИЕ
Хлябът е втасал, пещта сгорещена,
на прага ми седна безмълвна нощта.
Посивяла, бездомна, от глад изтощена
за залъче хляб, подари ми луна.
Поканих я вътре – премръзнала, бледа.
Налях ѝ от ланшното вино за цвят.
Дори Богородица дълго я гледа,
а хлябът търкулна свещен аромат.
Сам Бог го разчупи, трапезата млъкна!
Молитвено тиха притихна жарта!
Нощта се нахрани, в жаравата бръкна
и пак си направи красива луна!