Вярата в любовта оставя напоследък следи
понякога като неверник се съмнявах.
В сърцето ми белезите, останали от беди
да бъдат заличени дори и не се надявах.
Помня Тадж Махал по земите на апостол Тома.
Пътувайки натам чувствах как нещо в мен се обнови.
На връщане по-дълъг беше пътят към дома,
защото храмът на любовта ме промени.
Помня и трънливите пътища в моя живот,
но няма да описвам като на стена на срама имената.
Бях без воля, но не без вяра след всеки хомот.
Сега разбрах, че на ангелите такава им е съдбата. . .
Напоследък преосмислих живота си отново,
не съжалявам, че храних своята душевност с чистота.
И днес, когато славим Възкресение Христово
чувствам себе си на необходимата висота.