Доста преди да навърши шестнадесет години, героят на повествованието си спомня как се е заселил в малка дървена къщичка в покрайнините на София. Той среща първите си приятели в квартала и преживява с тях нови игри. Придобивката на колекция оловни войници, изстрелването с карбит на консервени кутии „в космоса“, майсторенето на лъкове, копия и мечове, появата на „сала на Пандора“ сред залятата с вода улица и други приключения съпътстват ежедневието между учебните занятия. Приятелите узнават за интересни книги и филми и постепенно възмъжават.
И докато родителите, търпеливо и с постоянство, са преодоляват битовите неуредици и се надяват за по-добър дом, подрастващия младеж, възприел първите житейски уроци, мечтае за избора на интересна професия.
Разказан от първо лице, краткият цикъл разкази може да бъде възприет и като малка повест, представяща ежедневието на обикновени хора преди близо половин век - време, различно от настоящото и съдържащо своите добри или лоши страни. В своите скромни истории авторът се опитва да долови спецификата на епохата и не пропуска, макар и кратко, да спомене за някои от проблемите й.