Сянката на сърцето

Николета Манчева

Раздел: поезия
ISBN: 978-619-154-386-1
Брой страници: 48
Корица: мека корица
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2020-05-27
Прочетена: 67


В ръцете си държите книжно тяло, което е изпреварило своето време. Душа, която знае за живота повече, отколкото той самият за нея. Удивително е как без маниерната употреба на нарочни метафори и лафове Николета е съумяла някак тихичко, но съзидателно да ни разкаже онова, което ни заобикаля. Без да се натрапва и досажда. Да ни научи как да ценим живите и моментите с тях, докато още ги има. Защото утре може да е късно. Да ни покаже, че има живот след смъртта – в нас самите, докато живеем тези, които не пускаме да си отидат. И ние да си отидем от тях. 

Архитектониката, на която се облягат лирическите образи в „Сянката на сърцето“ е наглед класическа като модел. А всъщност носи модерните трептения, от които страдат обвивката и съдържанието на човека днес. С всичките му екзалтирани представи и погрешни подхлъзвания, с всичките му болни страхове и липси, тежащи с лекота в неговото скрито вътре. Тези стихове владеят силата на мълчанието, което между редовете си умее да крещи, избягало от всякаква помпозност. Както и слабостта на думите да премълчават, но и да загатват онова, което ги вълнува надълбоко. 

Предполага се, че сте се натъкнали на стихосбирка, в която присъства вечната тема за невъзможната любов, каквато поне веднъж в битието си всеки е срещал. И не е могъл да преживее напълно. Но ядрото на тази любов е в противоречие със своята тематика. Любовта, която Николета описва, е толкова жива, толкова на ръка разстояние, толкова възможна в своята привидна невъзможност, че изглежда някак невероятно в крайна сметка да не бъде достигната и изживяна пълноценно. Сякаш тази любов иска да те погледне в очите и да ти каже: сграбчи ме и не ме пускай. Направи го сега или никога. Поетът просто отказва да приеме несъстоялото се на чувствата си, опцията да бъдат занемарени и отхвърлени. И това при цялата отчайваща безпощадност на лирическия субект спрямо една незнаеща какво точно иска страна – една сянка на мъж, чийто силует, напук на своето отсъствие, е получил сериозен чар и притегателност. И интересното е, че Николета, макар наченала образа му от представите и очакванията, възпроизвежда съвсем сближен с реалността облик на някой жадуван, от когото като на инат не се отказва нейната поетична самоличност. Книгата, която сте разтворили в момента и предполагам, нетърпеливо прелиствате, е за смелостта отвъд думите, хвърлени напразно на вятъра. За обещанието на шепота да обичаш и прегръщаш в мислите си вечно една любов, от която отърване няма. А и не искаш да има.

И не на последно място важна тема в тази поезия е непреходната ценност на приятелството, на подадените ръце и пресечените в зародиш предателства. Когато доверието между случките и техните носители не е на везни. Когато си готов да влезеш даже в ада – заради честността и откровеността на някого. Когато си струва да дадеш всичко от себе си в името на незабравимата сплотеност.

Или, ако трябва да се обобщи – Сърцето, от което ще четете, е отражение на действителостта вътре и извън нас. На връзките без връзки, от които се заразява съвременното човечество. Но преди всичко тази книга е една огромна жажда. Жажда за живот извън погребалните церемонии, които съпровождат сенките ни. Отвъд неудачите и немите падения, които ни преследват с непрестанните си свлачища. Копнеж да се намери райско кътче и залез без сбогуване в обятията на една сбъднала се мечта. И тя да не се окаже просто поредното чудовище по пътя.

Николай Владимиров