Думите ме носят

Екатерина Костова

Раздел: поезия
ISBN: 978-619-154-237-6
Брой страници: 88
Корица: мека корица
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2018-02-20
Прочетена: 184


Носител на първа награда в раздел „Поезия“ 
в Летния литературен конкурс 
„По стъпките на лятото 2017“

През моята вселена

Вилнее вятърът, заключен зад прозореца –
обяздва вълчата луна на януари.
Дали ще се разпадне без посока
животът ни, през който крачим?

Нарамили годините на детството,
вървим през равнини, реки и хълмове –
Дали в историята ни ще има бедствия,
ще грее слънце или пък ще падат мълнии?

Там, дето сме родени – ще останем ли?
Или ще тръгнем без да се обръщаме?
И болките къде ще разтоварим?
Кога ще спрем преди да се завърнем

в дърветата, във птиците, в тревата,
във водопада, в камъчето и в морето?
Притихва вятърът в нозете на луната –
вълкът във мен сприятелява се с детето.

И с лекота следите от въпросите
изтрива утрото. До новата луна.
Вървя. Не спирам. Думите ме носят
през моята вселената – 
посока, 
път, 
пространство, 
светлина.