Написах тази детска книжка специално за… родителите, които толкова обичат децата си, че са готови да им четат, вместо да пуснат телевизора.
Ето защо спокойно можем да кажем, че това е една родителска книжка. Макар че… каквото и да си говорим, написах тази родителска книжка най-вече за децата, затова в нея почти всички герои са деца, тъй че не се съмнявайте и за миг, че това е една детска книжка.
Написах я също така и за тези, които толкова обичат внуците си, че чак им купуват книжки и им ги четат.
Това са грижовните баби и дядовци, които колкото и да не ви се вярва, са по-различни от децата само с това, че имат повече опит, разни болежки и най-вече, ако са истински дядо и баба, имат очила.
Затова книжката е с ПО-едър шрифт, но… няма да я наричаме бабешка или дядовска книжка.
И тъй като употребих точно… 8 или 18, или дори по-малко пъти думата „книжка“, става ясно, че единственото сигурно нещо е, че това е книжка.
Надявам се да Ви хареса!