Любовта, която озарява същността на всяко човешко същество, често тлее под напластявания от тежки изживявания и емоции, скрити някъде из лабиринтите на подсъзнанието.
Отдадени на недоволството, гнeва, ревността, тъгата или депресията заради трудните ситуации, в които попадат, хората, и в частност героите от разказите, не могат да живеят пълноценно и да се радват на живота.
Понякога е необходима външна провокация, която да ги извади от инерцията и да помогне за разчистването на негативните спластявания, за да се освободи вътрешната светлина и любов. Животът често предоставя такива възможности, както се случва в разказаните истории.
Героите имат преобръщащи преживявания и правят открития за себе си и живота, като променят посоката на своите мисли и съдба.