Дори с криволици
неравен, скалист,
обичам си пътя
божествен и чист.
Съвсем по човешки
вървя на зиг-заг.
Спъвам се, лазя
и пак съм на крак.
Понякога литвам,
срещна ли стоп,
а после препускам
направо в галоп.
Депресии? Моля?
Те са добро.
Почивка и преход
към ново ниво!