Осем от деветте пиеси в тази книга написах през 2012 год. докато си почивах от писането на „Азбука на начинаещия еротоман" и „Приключенията на Лилейко и Ванейка". Пишех ги с повод и без повод.
Например двете комедиите по Чудомир написах по поръка на местната ни режисьорка Ценка Бойчева. Тя ми пъхна в ръцете трите тома на Чудомир и аз се захласнах по тях. Мисля, че това е един велик комедиен писател, на който не му се обръща подобаващото внимание.
Комедиите по Шекспир създадох, защото бях написала една такава за Ромео и Жулиета. Стана много хубава и мнозина ѝ се радваха. Затова си казах: "Я да напиша още две!". Това не е кощунство, а по-скоро намигване на Шекспир.
Детските пиеси написах по молба на Наталия Молчовска от Кнежа. Тя направи прекрасно една моя детска пиеса - „Приказка за стари времена, за компютрите и любовта" и е такъв очарователен човек, че мога да изпълня всяко нещо, което ми каже.
„Мечо Пух" написах, след като гледах по телевизия „Европа" интервю с директора на Шуменския театър. Там той каза, че много ли искал да изиграе Мечо Пух. Изпратих му я, но изглежда не се е харесала, защото отговор не получих.
Пиесата „Актриси" написах през 2011 год. Тя е посветена на Виолета Гиндева и Ваня Цветкова. Те са прототипи на моите героини в нея.
И така пиша толкова много пиеси - станаха 30 на брой, а професионалните театри не им обръщат внимание. Дали това, което пиша не е хубаво, или просто не го четат. Затова бих хванала един да кажем издател или режисьор, бих го вързала и бих му чела. Нито ще може да мръдне, нито ще си запуши ушите. И тогава може би ще открие интересното в тях.
Защото когато напиша нещо, аз не искам пари. Искам само някой да го прочете.