Многоточия

Събка Митева

Раздел: поезия
ISBN: 954-9375-12-Х
Брой страници: 78
Корица:
Издателство: Фондация Буквите
Издадена: 2013-01-06
Прочетена: 136


Има думи, които ни карат да се смеем. Има думи, които ни изпълват с мъка. Чрез думите ставаме съпричастни със случващото се, с преживелиците и чувствата, с радостите и скърбите.

И тъй като Събина Митева обича думите, тя се отнася към тях като родител с децата си и направлява ласкаво, но и строго техните игри и превъплъщения. Всеки поетичен свят има свой речник, свой естетичен избор и ритуали. Невероятен е начинът, по който талантливата поетеса търси и намира възможности в същите тези, така "уморени" от употреба думи, за да ни приобщи към своя.

И ние пристъпваме, увлечени от течението им, без да се замисляме защо се е спряла на една или друга от тях. Любопитно и уютно е в него, но повече от всичко - вдъхновяващо. Защото стиховете й са написани на един дъх и това се усеща най-вече по резонанса, на който се радват.  Вдигаме накрая глава, за да се взрем в хоризонта. За да забележим в малката точка пътника, който се е устремил към него или прекъснатия полет на ранената птица.

Стиховете й ни приближават до нея. Сближават ни. Не само с нея или помежду ни, но и с нещо у самите нас, на което рядко обръщаме внимание в делника. Движещата им сила е в чувствителността и усета към детайла, но най-вече - в силата на преживяното.
Понякога на ролята ни в театъра на живота не са отредени реплики. Ако ни се удаде да произнесем някоя и друга, може да се очаква, думите да са били вече казвани. Някъде. Някога. От някого.

Стиховете на Сабина Митева са като многоточия. Многоточието не може да е "било казвано", защото не се предава с думи. То е подкана за размисъл. Мълчанието на обичта. Времето на очакване. Недоизказаност, която ни помага да уловим мига.

А и да потърсим многоточията в себе си...