Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
За битието, съзнанието или защо не могат да се издават само качествени книги Иван Богданов

 Четиво за начинаещи автори и книгоиздатели.

 

На Панаира се срещнах различни познати, желаещи да се потопят в дълбоките дебри на професионалното писане и книгоиздаване. И всичките имаха една блестяща идея - „ще издаваме само много качествени книги, никой от издателите не го прави и за нула време ще разбием пазара!"

Отказах се да им разбивам идеалите, всички издатели тръгват така, но тези които оцеляват са научили оная хегелова мъдрост, доразвита от Маркс, че „битието определя съзнанието".

В превод за тези, които са пропуснали научния комунизъм /или упорито се мъчат да го забравят/ - интелектуалното ниво до голяма степен се определя от условията на живот.

Не, че в тия години на преливаща от всякъде информация, някой ограничава хората да я получават, просто те нямат потребности от това.

Причините са много, психолозите ги обясняват в множество книги, има една пирамида на Маслоу и множество информация.

Накратко - в България отминаха всички деления, които ни разделяха за последните 20 години - седесари и комунисти, левскари и цесекари, сини и червени. В момента народът е разделен, по-скоро разслоен, единствено по икономически показатели.

Писах в една от предишните колонки, че който осем часа носи тежко надалече, няма потребността вечерта като се прибере вкъщи, да се усамоти с „Одисей" на Джойс или с „Псевдонауката". Има и такива екземпляри /във всеки холивудски филм/, но те са най-вече за да покажат как изключенията потвърждават правилото. Който е гледал „Добрият Уил Хънтинг" /Оскар за сценарий на Блек Афлек/ си спомня, как чистачът на университета имаше интелект повече от половината курс и въпреки, че решаваше сложните математически задачи, предпочете да си остане в по-ниско интелектуалната компания, с която беше израснал.

Изводът от всичко написано не е, че простотията ще ни победи и няма какво да направим. Изводът е, че си има социална дисперсия /разпределение/ на населението, която би могла да се установи с методите на маркетинга, нещо което водещите издатели са направили отдавна. И на нейна база се подготвя и издателската програма на издателството.

Разбира се, съществуват издателства, които издават само висококачествени книги, с високо художествено качество. Мога да изброя няколко такива. Но при тях издателската част е малка част от общата дейност и издаването на подобни книги, най-често е с целеви пари и няма цел търговска възвръщаемост.

Всички останали си правят точната сметка - коя потребителска група, какво и в какъв тираж би купила. И затова се пуска, с голяма реклама, всички нюанси на сивото, с продажбите на които се плащат сметките, заплатите и всички потребности на битието. Но защото съзнанието не трае, а шефът на издателството е изчел полагаемите вагони книги и се срамува от това, което издава, с остатъка от печалбите се издава една много качествена „Царството на славяните" на Орбини. Тя и посмъртно не може да достигне тиражите на 50-те нюанса, но е книга, която печели награди и можеш да я хвърлиш на масата в кафенето сред конкуренцията и да кажеш - „Вижте бре, вижте какво правя" /нарочно бъркам издателствата, за да се схване принципа, а не да се разкости определено издателство/.

Същият принцип действа и в другите отрасли. Не знам дали ви е известно, но Пайнер на най-големия вносител на качествен метъл в България. Инженер Димитров е рокаджия до мозъка на костите си, но личните предпочитания са е едно, а предпочитанията на пазара - други.

Досега говорих за издателите, но същото важи и за авторите. Ако сте решили да печелите от написаното, то много внимателно проучете колко хора биха заинтересувани от него. Можете да напишете блестяща студия за живота и дейността на Пенчо Славейков и двайсетината души, които са ви разбрали да ви тупат одобрително по рамената, а стотина недоразбрали да ви крадат и преписват, но тази книга няма да ви плати сметката за парното, да не говорим за други неща. Но да оставим материализма - изводите, които сте направили в тази книга, няма да стигнат до огромната маса от читатели, въпреки че вероятно биха ги интересували, защото те нямат нито езиковата, нито теоретичната подготовка, за да ги разберат.

Затова, ако искате да кажете нещо на широките маси трябва да пишете в доста по-различен стил.

Има един единствен автор, който успява да пише такива книги, че да са разбираеми /и харесвани/ от всички - Тери Пратчет.

Но той има толкова много нива в повествованието си /не съм сигурен, че аз съм разбрал всички/, така че успява да даде на всекиго по нещо.


Прочeтено от:1564
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Selfpublishing и Самиздат Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
Е-книги  


Априори
Автор: Сага



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития