Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Selfpublishing и Самиздат Иван Богданов

Selfpublishing няма все още официален термин на български език. Може би, трябва да се превежда като Самоиздаване или Самопубликуване. И въпреки, че двете думи изглеждат ужасно еднакви, точно в разбирането на разликите между тях е пътя на успеха в книгоиздаването.

Процесът на производство на една книга най-общо има три етапа:

- написване на книгата

- производство на книжното тяло - редакция, корекция, предпечат, печат

- разпространение на книгата

В добрите стари времена тези дейности се извършваха от три съвсем различни типове организации

Авторите си пишеха книгите, даваха ръкописите на издателствата, те решава какво и как ще се издава, подготвяха и отпечатваха книгата и предаваха готовите книги на разпространителите /още на рампата на печатницата, както е традицията/.

Този механизъм е отдавна неработещ, издателствата масово започнаха да си отварят книжарници, авторите да поемат целия процес, а навлезлите наскоро е-книги съвсем разбъркаха пъзела.

Издаването на хартиени книги е умиращ бизнес в световен мащаб. Причините са много и сме ги обсъждали много пъти. По-важни са следствията. Основното от тях е, че издателствата залагат все повече на проверени, силно комерсиални книги. Никой няма  нито желание, нито интерес да разработва ново български автори, при това без сериозна гаранция за успех, като може да закупи правата и да издаде поредните „50 нюанса на скуката".

Всички издатели търсят да заложат на сигурна книга или автор. И докато проблемите на избор на преводни книги не са тема на тази статия, ще се разгледаме на какви български автори биха заложили издателствата /всъщност това интересува повечето четящи тази колонка/.

Ами, най-кратко казани - на известни! Всички сте чували поговорката, че пет години работиш за името си, а после то работи за теб. Ясно е, че издателствата търсят тези с изградените имена.

Самоиздаването на книгите е един от начините да направите име. Освен това, когато се явявате инвеститор на вашата книга, вие можете да определяте рекламната кампания, да избирате места и стратегии за разпространение на книгите ви, и най-вече - това за което обвиняват постоянно издателствата - да получавате всички приходи от продажбите.

Този процес не е нов за България. Още Иван Вазов пише: „Първата си стихотворна сбирка аз издадох в Букурещ на собствени разноски. Но първите издатели възрожденци не се за­бавиха да проявят жив интерес към моето творчество. Някол­ко години по-късно, за сбирката ми „Гусла", Хр. Г. Данов ми пла­ти 90 наполеона, сума внушителна за времето."

През него са минали всички автори, с изключение на ония соц години, когато издаването на книги беше много строго контролирано.

Това си е естествен процес - авторът най-добра знае какво точно иска да издаде, коя аудитория би го приела и най-вече - кога се чувства уверен в себе си да го направи.

Особено с навлизането на е-книгите, този процес става все по-актуален.

Разходите за издаване на книга стават все по-ниски, а приходите се увеличават.

И стигаме все пак до заглавието на темата - каква е разликата между Самиздаването и Самиздата?

В Самоиздаването автор е инвеститор в книгата си. Но за да се издаде и продаде тази книга, той работи с професионалисти - редактори, издатели, печатари и всички останали зъбни колела по веригата, нужни книгата да стигне до читателя.

На обратния полюс е Самиздата. Там практиката е - авторът си оформи книгата на уърд, хване някой приятел да му оправи правописните грешки, друг да му измисли някаква корица. Понякога стига до печатница, понякога си печата книгата на ксерокс или принтер, изобщо стратегията е да се „мине тънко" и без участието на професионалисти.

Колкото и да е странно, тази стратегия на пръв поглед работи. Е-книгите са още в прощъпулника си, в тях няма особено оформление и всеки, след няколко часа игра със средствата предложени от Амазон, може да спретне доста прилична книга. За България Амазон все още е забранен, но има хиляди места където може да се публикуват е-книги, като се започне от Читанката. Читателите четат книгите, коментират, някои даже купуват, но книгите си остават незабелязани от широката публика и най-важната цел не е изпълнена - авторът така и не става известен. Тези дни говорихме с един автор, издал три книги по метода „самиздат". Той така и не каза каква е реализацията на тези книги, но гугъл ги намери единствено в сайта на ISBN службата - няма отзиви, няма рецензии, няма места където да са ги продавали...

Не казвам, че ако книгата мине през професионални издатели нещата ще са 100% различни. Има такива, които са си просто придатък към печатница и не правят нищо за книгата, освен да я форматират и отпечатат. Както каза една авторка - „хвърлиха ми едни книги и това беше". Има и такива, които се отнасят доста професионално.

Проучете внимателно издателството, преди да решите да издавате. Не търсете най-ниската цената. Обикновено това съпроводено с много ограничения. Проучете какво предлага издателството след издаване на книгите - рекламни площадки, рецензии, премиери, връзки с медии. Прегледайте и какво има в интернет за издаваните от него книги.

Издателският бизнес е един от най-сложните в България. Изискват се години да се натрупа опит, име на издателството, да се оформи кръг фенове, да се направят връзки в медиите и прочие. Така, че внимавайте, като подбирате.

И последно, защото знам, че ще ми зададат тоя въпрос, тъй като българските автори са ужасно неинициативни и все чакат месията (издателя, литературния агент), там зад голямата вода, Selfpublishing-а бележи ръст, като за 2011 /по данни на Букър/ са издадени 235 000 книги, 87 000 от които в електронен формат. Което е около 63% от общо издадените книги.


Прочeтено от:1616
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Професия Писател За битието, съзнанието или защо не могат да се издават само качествени книги
Е-книги  


Светли мисли за черни дни
Автор: Стефан Кръстев /Cefules/



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития