Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Професия Писател Иван Богданов

В тази колонка ще погледнем труда на писателя от най-неочакваната за повечето пишещи точка - икономическата.

Масови са оплакванията от типа -„то от писане не може да се живее". До голяма степен ми бяха странни, но вчера един много точен постинг на Димитър Гачев ми отвори очите.

Аз никога през живота си не съм работил работа, която да не зависи пряко от продажбата на това, което произведа и това ме е обърквало. Но при повечето хора не е така.

Общата представа за професионален писател е „човек, който по цял ден си пише нещо, от 9 до 5, на заплата и изобщо не се интересува произведеното от него продаваемо ли е, защото затова си има литературни агенти".

Това минава дори наглостта на Кирил Христов, който към трийсете си години поискал от държавата персонална пенсия, за да можел ей така свободно да си пише. Все пак той дотогава е направил име.

Такъв тип „професионални писатели" може би е имало някога преди Десети, когато властта им даваше пари, за да мълчат. През всички останали периоди, писателите в България са получавали заплащане за труда си според продажбата на написаното от тях.

Професионалните писатели в цял свят /познавам много такива/ живеят като фрийлансери (freelancer) или както придоби в нас гражданственост - на свободна професия. Или още по-точно казано - от хонорар на хонорар.

Дали тези пари стигат за нормална месечна издръжка или се налага тази работа да се съвместява с нещо друго зависи силно от качествата на автора - литературните, но най-вече търговските - как успява да се продава на издателите и читателите.

Има много такива хора в България, които живеят от писане:  на книги, на текстове за медии, сайтове, за фирми и какво ли още не. Други, с цел да могат да си позволят повече време за доизпипване на нещата, съвместяват писането с някакъв друг вид работа.

В общи линии, до 9 септември, в България почти не е имало автори, които да се издържат само с писане, дори Вазов, Яворов и Йовков са били държавни чиновници.

Така, че когато се заговори за професионални автори в България, това не са хора, които работят на длъжност (и заплата) „писател", а хора които пишат за пари.

Да, не е срамно да се пише за пари, това си е работа като всяка друга. Има своите особености, има проблеми с по-трудно продаваемата стока и много други особености на занаята, но си е занаят като всеки друг. Не може да си плащаме на фризьорката, без да се пазарим, а да врънкаме авторите - подари ми тази книжка, че нямам 5 лв за нея.

 

      Какво трябва да имате предвид, когато решите да ставате такъв?

На първо място да приемете, че това е труд, че за него се полага заплащане, но само ако той е на достатъчно добро ниво, за да бъде продаваем. Да, да научите тези две важни думички - продаваемост и конкурентост. Огромна част от българските автори си няма и най-малка представа от тях и си мисли, че всичко което са написали, трябва незабавно да бъде издадено, без да си дава сметка за две основни неща:

- първо: че това в много малко случаи вълнува някого, освен него самия

- второ: такива като него са ужасно много

Всяка жена може да готви вкусно вкъщи, но много малко от тях стават да готвят професионално в ресторант.

Горните две точки изненадаха и голяма част от участниците в „Търся издател 2012", които смятаха, че проектите им ще бъдат посрещнати с огромен интерес и ще натрупат 1000 гласа за една нощ. Дано някои от тях разберат защо никой няма интерес да ги издава.

Другото, което трябва да научите, е че не продавате  „болката си събрана в книжка", а правите презентация на продукт, предназначен за пазара. На този пазар вашият продукт се конкурира с всичко! И с парите, предназначени за хляб, и с тези за една, две бири и с какво ли още не. Както и с това, че книгите не са продукт от жизнена необходимост за огромна част от населението.

И си дайте ясна сметка, че когато не се купува вашата книга не се купува, е не защото хората са „тъпи чалгари" и  „никой не чете", а защото най-вероятно не сте създали продукт, който е достатъчно добър за продажба и/или не можете да го представите на хората добре.

Писна ми от обяви из нета - „Издадох нова книжка, някой интересува ли се от нея?"

За край ще се повторя с началните си думи, защото ще започнат стандартните коментари - то на писателя работата му е да пише, има си издателства и литературни агенти, които да го продават.

Българският автор е невероятно мързелив човек. Огромна част от авторите изкарват на листа това, което ги гори от вътре и нещата спират до там. Това, корекции, редакции, дали нещото е продаваемо, съобразяване с търсенето, с потребителските нагласи и хиляди още други дреболии са неща, които се случват на другите.

Включително и защитата на авторските права. Никой не сяда да прочете Законът за Авторски права и Сродните им права, който го има на хиляди места в нета /дори и при нас/, а всички ми задават въпроса - в кой сайт да публикувам, за да са ми защитени правата? Въпрос, който ясно е обяснен още на първа страница на закона.

 Творчеството е сакрален процес на взаимодействие на автора и белия лист. Произвеждането на книги е бизнес. Не бъркайте работата с хобито!


Прочeтено от:1785
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Защо няма нужда повечето хора да четат? Selfpublishing и Самиздат
Е-книги  


Етюд за притихване
Автор: Милена Белчева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития