Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
За кого пишат авторите? Иван Богданов

Този невинен и прост,  на пръв прочит, въпрос много ясно разкрива настройките на авторите.

Според отговорите могат да се разделят на няколко големи групи.

Първата група е на отявлените графомани. Те пишат за човечеството, за бъдещите поколения, които ще ги оценят! Тях изобщо не си струва да ги обсъждаме.

Основната група автори, колкото и странно да звучи пишат за себе си. При тях авторът и лирическия герой са органически свързани. Те използват творчеството като арт терапия, като начин да прехвърлят проблемите си върху белия лист, с надеждата че веднъж записани решението ще се намери само. Това са близо 80% от авторите. Такъв, да си призная с ръка на сърцето, съм и аз в художествените си текстове.

Всичко написано е в опит да изкараш болката от себе си и да я споделиш с другите. Понякога от това се получава добро литературно произведение, по-често не се получава нищо. Важното в тия произведения е, че си ги написал. Именно затова повечето автори са много сложни с редактирането на произведенията. Нито виждат как могат да ги подобрят, нито виждат защо да го правят - то нали всичко е казано (и всяко пипане на думите реже направо в сърцето ми, добавят по-чувствителните).

Има една междинна група, сечение със следващата, които съумяват да погледнат произведенията си в по-обширен план и да създадат от собствените си болки, произведения в които може да се открие /припознае/ всеки и да намери, ако не решение на проблемите си, то поне споделена емоция. Голяма част от съвремените ни поети са така Те съумяват да претпврят собствените си преживявания, в литературни произведения които вълнуват всеки.

Последната група е най-малка, но реално тя прави литературата. Това е групата на писателите. При тях литературния герой и автора са тотално разделени и освен ползването на някои свои спомени и преживявания, най-често няма, а и не трябва да има нещо общо. Тези автори работят писатели. Те пишат текстове за читателите, без да преживяват емоционални събитията, които описват. Като всяка друга работа и тяхната изисква предварителна подготовка, проучване на проблемите, на фактологията, изследване на потребителското търсене и всички останали подробности, необходими за да се създаде продукт за пазара.

Тези хора пишат основно за пари /те живеят от това/ и естествено и за слава /не познавам сериозен автор, който да не е поне малко суетен/.

За издателите не пише никой. Те не са краен /терминиращ/ елемент в етапа на книгоиздаването. Да напишеш книга, която евентуално би се харесала на издателя е точно както да напишеш стихотворение, което би се харесало на журито на конкурса - действа за момента, но е безсмислено в по-нататъшен период.

Имате това "изпонапредвид" когато пишете книги. Читателите купуват книгите, за да намерят в тях себе си или проблемите си. Те не се интересуват от дълги предговори, в които някой ви хвали, от животоописанието ви, или от това какво сте завършили и на кой ъгъл сте срещнали любовта.

Вземате предвид тези подробности, за да не се окаже, че освен пишете за себе си и издавате книги, които сами вие бихте чели!


Прочeтено от:1577
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Книгоиздаване за начинаещи: Телета и салами Защо няма нужда повечето хора да четат?
Е-книги  


Тайните на старата вила
Автор: Слава Славчева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития