Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Българският автор не е нужен на никого! Иван Богданов

Смятам в няколко статии да ви разкажа за премълчаните истини в българското книгоиздаване и книгоразпространение, които ще ви помогнат по-точно да оцените обстановката и да вземете адекватни решения, а не да живеете с идилични представи от времето, когато книгите се продаваха под рафтовете

 

Точка първа: Българският автор на никого не е нужен!

От икономическа гледна точка на никой по веригата - издателство - книжарница не е изгодно да издава български автори.

- По-голямата част от произведенията, подавани за издаване, са технологически неподготвени. Поради това, че много малко автори могат да се издържат от писане, а повечето крадат от съня си и свободното си време, то на издателствата в повечето случаи се подава нещо, което даже не е и полуфабрикат /за правописни и стилистични грешки да не говорим/. Има множество работа по фабула, диалог и много други неща. На обратната страна стоят западни автори, зад които стои цяла индустрия и книгите пристигат като готова маркетингова стока - редактирани, оформени, с ефектна корица и готова реклама. От българския издател се очаква само да я преведе на ниво /което често е проблем, особено корекцията и редакцията на превода/ и да разнесе книгите по книжарниците, заедно с плакати и други рекламни средства. В България, с изключение на Дан Браун /само на последната/, на Хари Потър и още няколко подобни книги, реална рекламна кампания не е правена. Друг е въпросът, че самите книжарници не са подготвени за такава кампания - 90% от тях нямат дори витрина, да не говорим за места за рекламни поставки и други неща, за които сме чели по западните книги.

- Българските автори се продават в ужасно малки тиражи - да се продаде книга на български автор в тираж над 1000 бройки трябва да е скандална от типа на „Аз, Азис", интересна като мемоарите на Батето или пренесла слава от другаде, като книгите по „Стъклен дом" и „Тилт". Нормалната ситуация е около 500 тираж за 2-3 години. А както посочихме по-горе, работата по книга на български автор е в пъти повече от издаването на преводна книга.

- Българските издателства са търговски дружества - сиреч, те трябва да плащат заплата и генерират печалба. Родолюбие и патриотизъм са хубави думи, които за съжаление не се котират в магазина. Не зная за печатница, която да прави намаление за това, че се печатат български книги. Не знам книжарница, която да иска по-малък процент за българските книги /даже напротив/. Последните години и Министерството на културата спря дотациите за български книги по програмата за библиотеките и някои други. Разбираме - криза е, а и книгите не са кино, че на издателите да се дават милиончета.

- Българският читател не е патриот. За разлика от държавите със самочувствие като Русия и Франция примерно, които купуват основно родни автори, то в България е масов нихилизма - „а български автор ли е, не ми го хвали изобщо"... До голяма степен вина за това имат и нароилите се хиляди издателства, които издават каквото им дойде, често и без да го четат сериозно. Пример за това са последните няколко плагиатски скандала, където известни класически произведения, бяха издадени от името на абсолютно неизвестни хора. Не мога да подмина и ударното налагане, на откровено некадърни автори, но близки до издателски кръгове.

- Българският писател е непрофесионалист. Не понася редакции, не разбира от срокове и в общи линии пише, когато му дойде, защото „тогава идват най-истинските неща". Наслушал съм се на случаите, когато книга за която тече усилена реклама, се предава за издаване малко след като е минал поредния панаир.

Всичко това води до един основен извод - издаването на български автори е трудна и неблагодарна работа, която по никакъв начин не се отплаща.

Точка втора: Книжарниците в настоящия им вид не могат да продават български автори

- От гледна точка на наемодателите, българските книжарници са си нормални фирми. Наемите са точно толкова високи, колкото биха били за магазин или заведение на това място. Като комичен случай разказваха шефовете на едно издателство, които наскоро откриха нова книжарница. Като подписвали договора, наемодателя ги питал - и какво ще правите тук? Като чул, че ще е книжарница казал - ОООООООО, вие сте сиромаси хора и им намалил наема с 50 евро.

- Книгата е стока като всяка друга. За нея важат всички закони за търсенето и предлагането. Нещо повече - в рамките на книжарниците, книгата е конкурира с тетрадки, химикалки, офис материали и всичко подобно. „Тетрадките вървят по-добре" ни заяви наскоро една книжарка и си беше напълно права. Една книга заема място на няколко тетрадки, а разликата в печалбите е значителна. В края на краищата, книгата трябва да избива мястото, което заема. Неслучайно на „Славейков" има правилото - една книга трябва да се вдига на всеки 10 мин, за да си изплаща стоенето. Както писах по-горе - наемите за всеки тип магазин са еднакви. Книжарницата е магазин за книги и офис изделия. Не е светилище. Отдавна! Отдавна не продава и дефицитни стоки.

- Българските книги, обикновено, имат слаба рекламна кампания. Рекламата винаги се калкулира като част от печалбата и колкото тя е по-малка, толкова е по-скромна рекламната кампания. По-малката реклама пък води до по-малка продажба и в този затворен кръг книжарниците предпочитат западните книги, с добра реклама. Всичко това води до следния парадокс

- Купувачите в книжарниците не търсят български автори. Има само две книжарници, които са изградили около себе си кръг от ценители на българските книги - „Български книжици" и „Нисим". Въпреки, че са малки като пространство - средно по 20 кв метра всяка, те продават толкова български книги, колкото вериги с по 20-30 книжарници.

Всичко това води до следния извод - въпреки увеличаването на издаването и продажбите на български книги, тяхното място не е в книжарниците.

 

Къде е и как могат да се продават такива книги?

Това ще го разгледаме в следващата колонка. Всъщност звукозаписната индустрия откри пътя последните години - след многото викане срещу мп3-ките, торентите и другите подобни неща, повечето лейбъли се преориентираха в промотори и започнаха да организират концерти на живо. Всъщност, дори и Пайнър печели от участия, а не толкова от продажби на дискове.

Изходът е в това, от което повечето писатели и издателства бягат - срещи на живо с читателите!


Прочeтено от:1535
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Добрата книга сама... не си намира нищо Какво да правя с първия си роман: Станете известен!
Е-книги  


Обикновеното лице на злото
Автор: Калоян Захариев



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития