Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Добрата книга сама... не си намира нищо Иван Богданов

Има две, невероятно вредни сентенции, които обаче се приемат за  чиста монета от много автори.

Едната е, че авторът не трябва сам да търси и да се предлага, а да чака скромно да го открият. „Да се рекламира сам авторът е неправилно, а даже вредно" - твърдят яростно „известни литературни критици- блогери".

Другата е, че  „добрата книга сама си намирала  читателя". Ние трябва само скромно да стоим и чакаме.

Има и трета - че продаваемостта на книгата има нещо общо с таланта. С общуването с читателите, с предразполагането им, със социалната активност и прочие, и прочие - ДА! Но талантът е само необходимо условия, не е достатъчно Наскоро една авторка получи нервен срив от сблъсъка с тая реалност. Аз като издател получих не по-малък, но това е тема за друга колонка.

Няма да ви отегчавам, в тая колонка ще има само статистика.

Искам да обърна внимание на продължаващия конкурс „Търся издател!". Освен всички други неща, той една идеална лаборатория в която да си тествате и произведенията, и интереса на хората към тях, и начините за реклама и ужасно много неща. Повечето автори за жалост си тестват само търпението, чакайки някой случайно да намери текста и да гласува за него.

Да, в конкурса има доста хубави резюмета. И да, те не са тези на челните места.

Причините затова са много, но всички те потвърждават едно - хубавата книга сама не си намира нищо. Има една добра китайска пословица, която се свежда до следното - „Мечтите искат много труд!"

Уморих се да пиша колонки, да пояснявам различните методи за реклама и авторите само да кимат „Право, право". „Помогни си сам и Господ ще ти помогне" е скрития лайтмотив на Библията.

Обяснявам за пореден, но определено за последен път - този конкурс  няма за цел да открие качествени книги. Книжарниците са пълни с такива. Нашият склад за жалост също. Целта на конкурса е да открие ПРОДАВАЕМИ книги. Както и действени автори.

Естествено, когато ни потупват по рамото с приятелски коментари - „Ах, ох, невероятно е, истинско удоволствие е да те чета" и прочие, е лесно да се загуби връзка с реалността. В този конкурс статистиката показва нещата точно - когато за теб са гласували 50 човека, не очаквай да те купят 500. По-скоро ще те купят не повече от 20.

„Ама те българите четат основно проза, ти защо не си предвидил раздел за поезия?"

 Не си спомням досега в печатницата да са ме питали книгата дето издавам поезия ли е, проза ли е, ама класически стих ли е или съвременна вертикална проза. Печатарите задават щури въпроси - тираж, формат, вид на хартията, брой страници/коли и прочие.

Книжарите също не правят хандикап, защото видите ли мъжките рими в книгата били богати. Те питат още по-щури неща - тая книга имаше ли представяне, ама къде пише за него в нета, къде пише за книгата, има ли рецензия, ама къде сте я рекламирали.

Та на базата на какво няма да издадем книгата, за която са гласували 500 човека, а ще издадем тая за която са гласували само 100, но видите ли била възвишена поезия.

Имаме Творчески фонд, който има за задача да издава качествени книги. Въпреки тайната надежда, че все пак ще си връща поне разходите, всеки път се бъркам в джоба /лично/ за издаване на поредната книга от него. Но поне мога да отида с  високо вдигнато чело в Мон Парнас /основното заведение където пият членовете на СБП/ и хвърля книгите на масата с възгласа - „Четете и се учете!"

Но това е, когато говорим за Литература с главна буква и прочие. Когато говорим за Книгоиздаване, критериите са съвсем други - продаваем тираж, време за продаване на тиража, възвращаемост на средствата и прочие, все неща свързано с хляба и маслото в/у него, тази груба плебейска реалност, до която възвишените души на авторите трудно се докосват.

И нещо като послепис. В Буквите се чете много  - средно 40-50 000 произведения дневно. И когато гледате тъжно двайсетината души, които са ви прочели днес, се замислете защо произведенията от конкурса към 5 сутринта са вече четени от 100-200 човека Може би защото, авторите звънят посред  нощите лудо по телефоните и викат - „Гласувай бре, гласувай!".

Или защото просто са написали нещо интересно.


Прочeтено от:1415
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Как и колко се плаща на автора? Българският автор не е нужен на никого!
Е-книги  


Отдаденост
Автор: Иван Христов /рудин/



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития