Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Писането - работа или хоби? Иван Богданов

Покрай празниците за пореден път се засегна коноктюрната тема - „Да помогнем на бедстващите български писатели поети!"

Познавам много такива. Най-често могат да се намерят в  „Мон Парнас" под СБП, на чаша водка да се оплакват от живота и най-вече -  как младото поколение не (ги) чете.

За съжаление на всички български автори, родили сме се в малка страна и поради малкия пазар - 4-5 милиона четящи българи (нищо общо с огромния 650 милионен англоезичен пазар) тук винаги е било трудно да се издържаш само от писане на литература. (Журналистиката е нещо друго.) Това е открай време - тук има една статия, в която най-големите ни имена описват какви са били печалбите от писане.

Трябва да се прави разлика между писането като занаят и писането като творчество и арт терапия. Всички пишем за да кажем нещо на хората около нас и най-вече да извадим това което ни гори вътре в нас.

Но за да стане това, което сме написали, интересно и на други хора има ужасно много работа. Издателският бизнес е сложен и сериозен бизнес и занимаването с него изисква доста време, много работа и най-вече - голяма упоритост.

Не става да напишете няколко римушки, да ги скупчите в една книга (най-често по реда им на написване), да пресечете всяка препоръка за подобряване (абе виж там оправете запетайките, ама да не сте пипнали стиховете ми) и да очаквате утре книгата ви да е най-продаваемата на пазара и да се скъсат да ви канят по сутрешни блокове да приказвате за нея. Всъщност може и да се случи, ако се казвате Е. Минчев или някоя друга подобна „ВИП" личност.

В реални условия това не се случва. Мечтите искат много труд, казва една стара китайска мъдрост. Затова направете много добре за себе си преценката, дали произвеждате продукт за пазара (колко гадно звучи  - пиша за пари, нали) или просто пишете като хоби. Хобито винаги е било приятно, но скъпо занимание. Няколко пъти в живота ми се е случвало хобито да се превърне в работа /този сайт е единият от тях/ и знам колко трудно и неприятно действие е. Ако нямате упоритостта да продължите - не го правете!

Темата за професионалното писане е сложна и дълга, а и мястото и не е в тази колонка. Ако това не ви интересува - не четете долния цитат.

"- Иска ми се един ден и аз като вас да стана автор на бестселър - заяви журналистката.

Бях видял няколко от статиите, които беше писала за вестника, и бях впечатлен. Имаше ясен стил и успяваше да привлече интереса на читателите.

- Имате страхотен стил - отвърнах аз. - Какво ви пречи да постигнете мечтата си?

- Творбите ми не стигат доникъде - промълви тя. - Всички казват, че романите ми са превъзходни, но нищо не се случва. Затова продължавам да работя за вестника. Така поне имам с какво да си плащам сметките. Вие имате ли някакво предложение?

- Да, имам - отговорих бодро аз. - Един приятел в Сингапур има школа, където учи хората как да продават. Води курсове на тази тема за много от водещите корпорации тук. Мисля, че ако се запишете в някой от тях, това ще допринесе много за кариерата ви. Репортерката настръхна.

- Да не искате да кажете, че трябва да се уча как да продавам? - Кимнах. - Не говорите сериозно, нали? Кимнах отново.

- Какво лошо има в това? - нещо я беше обидило и вече съжалявам че изобщо заговорих на тази тема. Бях опитал да помогна, а сега се налагаше да защитавам предложението си.

- Аз съм магистър по английска литература. Защо да ходя на училище, за да се обучавам за продавачка? Аз съм професионалистка. Изучих тази професия, за да не трябва да бъда продавачка. Мразя търговците. Единственото, което ги интересува, са парите. Защо тогава да се уча да продавам, кажете ми?

И започна да прибира разпалено вещите си в дипломатическото куфарче. Интервюто беше приключило.

На масичката за кафе лежеше един от по-ранните ми бестселъри. Взех го заедно със записките, които бе нахвърляла в бележника си.

- Виждате ли това? - посочих аз към записките. Тя сведе объркано очи към тях и промълви неразбиращо "Да". Посочих отново към бележника й. Там пишеше: "Робърт Кийосаки, автор на бестселъри".

- Тук пише "най-добре продаван автор", а не "най-добре пишещ автор".

Очите й се разшириха веднага.

- Аз съм ужасен писател. Вие сте превъзходна писателка. Имате магистърска степен. Съберете двете и ще се получи "най-добре продаван" и "най-добре пишещ автор".

Погледът й пламна гневно.

- Никога няма да сляза толкова ниско, че да почна да се уча как да продавам. Не е работа на хора като вас да пишат. Аз съм професионално обучен писател, а вие сте продавач. Не е справедливо."

Богат татко/ беден татко


Прочeтено от:1364
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
За кого пишем? Трите най-важни въпроса при издаване на книги
Е-книги  


Поезия 2014
Автор: Алманах Нова българска литература



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития