Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
За кого пишем? Иван Богданов

За кого бие камбаната? За какво всъщност правим редовните си срещи с белия лист?

За кого пишем?

Да оставим на страна стандартните отговори - за тази/този който ми разби сърцето, в отговор на стихото на... Това, в повечето случаи, не е творчество, а опит за комуникация.

Говорим за чистото творчество, това в което авторът не е литературния герой. Този спор има две страни. Ще представя поотделно и двете. Аз лично за себе си нямам конкретен отговор. Както се казва - Истината е някъде там!

 

Теза едно - Творчеството като съпреживяване.

Към публиката се ориентира онова, което по начало зависи от нея. Творчеството обаче не зависи. Просто защото то не изразява отношението на автора към публиката, а отношението му към самия себе си. 
Творчеството е една много особена форма на комуникация. Не е комуникация между автора и публиката. Само че не е като да влезеш в skype, или да лафиш на биричка с приятели. Това е нещо като вътрешен диалог на автора - без значение e в каква форма ще се изрази той. Музика, живопис, литература, все едно - това е комуникацията на твореца със самия себе си: въпросите, които го вълнуват и отговорите, които той предлага; проблемите, които вижда и решенията им от негова гледна точка. Някъде виждате ли пряка реч за публиката? Ами... няма. Дали има публика или не - все едно. 

Публиката няма роля в творчеството. Обратно - то би могло да има някаква роля в живота на всеки един човек от нея. Поотделно и индивидуално. Всеки човек, бил той читател, зрител или слушател, също би могъл да комуникира със себе си чрез произведението на изкуството, на което е станал публика. Да помисли върху същите проблеми, да добави нови да се съгласи или да отхвърли решенията на автора, да предложи свои... Защото четенето е тайнство - също като рисуването, писането или композирането. Но и да не се получи - голяма работа! На автора по принцип му е все едно - неговата комуникация се е получила, за какво му е чуждата?

 

Теза две - Творчеството като работа.

Авторът има основна цел при писането си да заинтересува/хареса на публиката.  В повечето случаи това се определя като комерсиално писане, но не е задължително. Основното желание на автора е неговите идеи да стигнат до по-широк кръг читатели, независимо дали това има пряк финансов еквивалент. Авторът пише така, както би се харесало на широката публика, дори и това да не се харесва на него самия. Героите му говорят и действат така, както се очаква от тях, действието се развива според очакванията на читателите.

Този вид творчество изисква сериозна подготовка - изследване на желанията и нагласите на читателите, обратна връзка с тях, за да се види дали им харесва и всички тези важни неща, които  в крайна сметка ще доведат до това всеки един от читателите да си каже - а, то това сякаш за мен е писано.

Къде е в този текст писателя? Няма го, той не е важен за възприемането на текста. Даже напротив, ако авторът често се намесва като глас зад кадър и пряко представя идеите си на читателя, това откровено дразни. Често авторът няма пряка задача да внуши някакви идеи на публиката, но той винаги има основната задача да я ЗАБАВЛЯВА. Това не значи да я разсмее - мелодраматичните и хорър историите също имат много почитатели .

Важното е за автора да се е получила комуникацията с публиката. Дори и той да не е получил вътрешно удовлетворение от създаването на този текст - на кого му пука?

Това са две крайни тези. Рядко ги виждаме в чист вид. Истината винаги е някъде по средата.

За какво пишете всъщност вие? Някога замисляли ли сте се?

 

П.С. Използвани цитати от един подобен спор в друг форум.


Прочeтено от:1533
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Как да рекламираме книгата си или по-скоро - какво да правим с първия си роман? Писането - работа или хоби?
Е-книги  


Анатомия на спомена
Автор: Елка Василева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития