Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За писането  
Как се пише колонка Хенриета Хей /превод Весислава Савова/

 

Тази седмица бях интервюирана на чаша кафе от две млади жени, които са от журналистическия клас на Гимназията „Grand Junction". Ние разговаряхме за писането, идеите и за кариерата. Трябваше да си призная, че не следвах нито една от традиционните практики. Обичам да пиша, но не съм журналист.

Един от въпросите, които ми зададоха и който аз самата си задавам често, е „Колко време отнема да се напише колонка?" Философският отговор е - цял живот. Актуалният - колкото трябва. Някъде между тези два отговора е реалността.

Чудя се колко време е необходимо на любимите ми писатели да създадат техните седмични колонки. Моли Ивинс, Дайан Карман и Маурийн Дауд са журналисти и вероятно мислите им са по-подредени от моите.

Обаче, аз намирам, че от първата идея до момента, когато натисна „изпрати" на компютъра отнема няколко дни на писане, ходене, ядене, малко писане, редене на пасианси, мислене, писане, отново ядене, четене, писане на нов абзац, пиене на вода и т.н., и т.н. Всъщност, както казах на двете млади жени и както казах в трети курс преди няколко години, писането наистина отнема цял живот.

Един журналист има строги правила, но като като колумнист (журналист, водещ вестникарска рубрика), аз имам голямата свобода да позволя на мислите си да блуждаят. Пиша това, което съм, което мисля, което си спомням, в което вярвам. През всичките години аз се сдобих с много спомени. Да ги подредя в думи е нещо друго. Както пише Джери Нахман, „Една колонка е диво животно, с което се бориш всеки ден. Понякога, както се казва, изяждаш мечката, а друг път - тя теб."

Друг въпрос, който често си задавам е: „От къде взимаш идеите?"

Идеите са малко като пеперудите - красиви, но е много трудно да бъдат уловени. Мислиш си, че си сграбчил някоя, но тя отлита и никога повече не се връща. Тъй като идеите са за колумнистите това, което е проекто-плана за архитектите, това би могло да бъде сериозен проблем.

Те се появяват по най-необичайно време и на всевъзможни места. Трябва да ги хванеш, докатоте прелитат покрай теб. Някои от най-добрите ми идеи са идвали, докато съм била под душа. Водата трябва да оплоди мозъка, но докато някой изобретява водоустойчива черна дъска, много от идеите биват отмити.

Някои чудесни идеи се появяват в полунощ. Или поне аз си мисля така. Докато се разхождам следващата сутрин, с блестяща мисъл в главата си, би било чудесна възможност тази мисъл да се развие. Стига да знаех каква е тази идея.

Друг път пък, едно перфектно изречение ще изкочи, докато пресичам с кола 7-ма и Патерсън, но тъй като е твърде непрактично да се пише в този момент, изречението често е загубено.

Една интересна идея ми беше дадена от приятел-тийнейджър. Той предположи, че аз просто записвам нещо и пиша за него. Бих искала да обсъдя тази концепция на творческото писане с преподавателя му по английски, но той беше по-близо до истината, отколкото предполагаше.

Експертите ни казват, че всичко, което сме видяли или чули, или помислили, е складирано в компютъра, който наричаме „мозък". Стряскащо е, обаче, когато се стремим да си припомним нещо, а попадаме на бяло петно. Би ми било далеч по-приятно, ако имах повече точки за достъп.

Всъщност, разбира се, повечето идеи идват от четене, слушане и мислене по това какво става в света около нас.

Както си говорех с двете приятелки журналистки, аз им казах, че вероятно би трябвало да решат какви искат да бъдат, когато пораснат много по-скоро, отколкото аз го направих. Аз бях на 75, когато открих сериозното писане.

Във века на информацията и с всички ужасяващи промени, които ще се изправят пред нас в бъдеще, аз им предложих журналистиката като чудесен избор за кариера.

Пожелах им учител, който да бъде толкова упорит, колкото беше моят учител-новак по английски в C.U. Те ме увериха, че имат такъв. Разделих се с тях, като им дадох един категоричен съвет - „Научете граматиката."


Прочeтено от:1581
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Нестандартни форми на поезия Как се пише фентъзи?
Е-книги  


Белите дупки на Вселената
Автор: Огнян Колев



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития