Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Оформление на текст Иван Богданов

Не смятах, че има нужда от тази тема, още повече че тези неща са известни. Аз лично работя над 25 години с компютри и не помня някой да ме е учил конкретно. Но наблюдавайки подадените текстове в сайта и най-вече текстовете за Аламанаха, явно тази лекция е належаща.

На първо място  - най-забелязващият се проблем - неправилното използване на интервалите!

Нямам представа колко пъти сме обяснявали, че интервалите се слагат след, а не преди препинателните знаци /изключение прави само тирето/. След точка задължително се слага интервал, както и след тирето за пряка реч. Не махвайте с ръка - какво толкова, то текста е важен. Няма нищо, което да дразни повече погледа и да отказва читателя в първите няколко реда.

Друг проблем с интервалите е използването им за подравняване на текст. Това явно са остатъци от машинописните умения, но създават невероятни проблеми, когато такъв текст започва да се обработва за издаване.

Запомнете няколко елементарни неща:

- Центриране на заглавие се извършва със съответния инструмент за това

- Отстъпът на първи ред се прави не с интервали, не с табулатори или с каквото друго ви изглежда добре, а с опциите на параграфа.

- Може някога и да е изглеждало красиво заглавие, в което буквите са разделени с интервали, но в момента има много други начини за това, и всички тези интервали, които така щедро слагате, се налага да се махат един по един при обработката на текста.

Ето какви параметри трябва да има един параграф. По подразбиране не са такива, все пак програмата е американска, а там имат други представи.

Част от стойностите са препоръчителни, но обърнете внимание на двете подчертани

- First line е отстъпът на първи ред. При оформление на книги /зависи най-вече от ширината на страницата/ се използват различни стойности, но за нормална страница А4 стойността от 1.25 см се е превърнала в стандарт.

- Spacing After - това е оная прословута стойност, която прави произведенията ви през ред /особено стихотворенията/ и предизвиква проблеми във всички сайтове. По подразбиране е заложена на 10. Винаги я залагайте на 0 и няма да имате проблеми.

 

Шрифт и големина

Тук също има различни мнения. Някога, с цел икономия на хартия при печат, се печаташе на 10  пункта. Но с падането на стойността на копието и най-вече с прогресиращото „окьоровяване" на читателите, 12 пункта се превърнаха в стандарт.

Дали шрифтът трябва да бъде Ariel или Times New Roman е въпрос на предпочитания. Принципно серифни шрифтове като Times New Roman са правени за дълги текстове, тъй като имат специфични мустачета /серифи/ които водят погледа от буква към буква, но това не е задължителен стандарт.

В никакъв случай не използвайте за тяло на текст друг шрифт освен тези двата или техните производни.  Характерна грешка на начинаещите автори /особено поетите/ е да искат възможно най-изчанчени шрифтове, надявайки се по този начин да привлекат вниманието в/у произведенията си. Това рядко се получава, по-скоро става обратното - такива шрифтове се четат по-трудно, окото се уморява по-бързо, а и създават доста проблеми на хората с проблеми в зрението. Наскоро ми споделиха, че ако носите контактни лещи, всякакви наклонени шрифтове се четат трудно. Не се поддавайте на манията - „ама с тоя шрифт текста много ми простее". Тези шрифтове са на векове и са мислени и доработвани за удобство на четенето.

Ако не вярвате - погледнете все пак някой вестник. Въпреки, че точно там се използват всякакви методи за привличане на погледа, нито един вестник не си позволява да използва шрифт извън стандартните.

Това важи и за любимите на много хора удебелени и оцветени прози. Няма никакъв смисъл, освен проява на ексцентричност, да публикувате текста си болдиран /удебелен/ и оцветен в синьо или друг цвят. Това, както нeколкократно посочихме, създава само проблеми при четенето и не носи нищо друго, освен вреда на текстовете.


Прочeтено от:1393
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Основни грешки при работа с редактор Как се печатат вестници?
Е-книги  


Като Калина
Автор: Галена Воротинцева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития