Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За писането  
Членуване на съществителни и прилагателни имена и местоимения

1. Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от м. р. ед. ч.:

Очевидно разказът се отнасяше до боевете и приключенията на въстаниците... (Ив. Вазов)

Синджирът глухо издрънка в тишината. (Ив. Вазов)

Нашите славни битки в отечество България ги помни народът... (Ив. Вазов)

Илийца отиде в колибата, дето спеше ладиярят... (Ив. Вазов)

Всички погледи бяха обърнати към гората, дълбока, пуста и спокойна, дето сега се криеше бунтовникът. (Ив. Вазов)

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.:

Старият инвалид се вълнуваше при възпоменанието на тия подвизи... (Ив. Вазов)

Но зная, че когато нашият файтон потегли към водопадите, мене ме обхвана до такава степен нервозно вълнение... (Ал. Константинов)

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.) на съставно именно сказуемо (най-често след формите на спомагателния глагол "съм"):

Събудената река  това е самият гняв на реката. (Й. Радичков)

Аз бях нейният юначен покровител... (Елин Пелин)

2. Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения):

Владиков, ударен с куршум в гърдите, падаше в окопа. (Ив. Вазов)

Високият едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе. (Є. Йовков)

3. Определителният член -ят, -я се използва при съществителни имена с деятелни наставки -ар (-яр) и -тел:

вратар  вратарят

огняр  огнярят

създател  създателят и др.

Забележка:
Думи, в които -ар не е деятелна наставка, се членуват с -ът, -а:

буквар  букварът

катинар  катинарът

коментар  коментарът

олтар  олтарът

пазар  пазарът

4. С -ят, -я се членуват съществителни имена от м. р. ед. ч., завършващи на -й (край  краят, герой  героят), както и следните съществителни: 

зет  зетят, лакът  лакътят, нокът  нокътят и др.

5. Практически правила за проверка:

а) Ако членуваното съществително име може да се замени с местоимението "той", се използва пълният член -ът, -ят:

Селянинът поздрави... (Й. Йовков)

(Той)

б) Ако членуваното съществително име се заменя с местоименията "него", "го", се пише непълният член -а, -я:

Бедната челопеченка действително бързаше да стигне по-скоро до манастира. (Ив. Вазов) (него)

в) След предлог се пише непълен член:

Гледаше майката с черния є чумбер... (Й. Йовков)

В ума му се вълнуваха разни странни и фантастически образи. (Ив. Вазов)

Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияря. (Ив. Вазов)

6. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "т", се пишат при членуване с двойно "т":

Сънят успокояваше поне навреме тия бедни и измъчени от бедността същества... (Ив. Вазов)

Благодаря ви, братя мили, за честта. (Ив. Вазов)

Разправи ни за подкупността на администрацията, на общинските власти. (Ал. Константинов)

7. Съществителни имена от ж. р. ед. ч., завършващи на "щ", се пишат при членуване с "щ" и "т":

Нощта беше влажна и мрачна... (Ив. Вазов)

Когато влязоха в колибата, Хаджията щракна запалката и подири свещта. (Ив. Вазов)

Пещта зееше безмълвна и мразовита. (Ив. Вазов)


Прочeтено от:3692
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Смислова многозначност на поетическото слово Понятието "лирически герой"
Е-книги  


Черният ангел: Раждането на един от нас
Автор: Иван Русланов



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития