Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За писането  
10 съвета за по-добро писане на къси разкази Кейти Кенеди, Джейми Далбезио, Денис Джърз

 

10 съвета за по-добро писане на къси разкази

Писани от преподаватели и специалисти по творческо писане (Кейти

Кенеди, Джейми Далбезио, Денис Джърз)

1. Като начало

 

"Ако започването е трудно, погледнете през прозореца. Целият свят е история и всеки момент е чудо." - Брус Тейлър, професор по творческо писане

- Правете списъци - скицирайте героите, сюжета, емоционалния тон и т.н., но без да свеждате организацията на идеите до изречения или абзаци. Трябва да въвеждате в списъка неща, които свързвате с училището, събития, които са ви впечатлили, или хора, които уважавате. Историята значи да "изобретявате" около списъка си.

- Измислете списък със събития - помислете за необичайни, странни или трудни периоди в собствения си живот. Огледайте тези събития и напишете по някой параграф за всеки един от тях.

- Опитайте групиране - изберете дума, която да е основна тема, напишете я в средата на страницата и я оградете в кръгче. За няколко минути асоциирайте тази дума свободно и записвайте всичко, което ви дойде наум, около главната тема. Оградете думите и ги свържете с линии и стрелки, за да ги систематизирате.

- Използвайте бележник - Р. В. Кейсъл казва, че бележниците са "инкубатори", място да запишете дочути разговори, впечатляващи фрази, образи, идеи и интерпретации на света около вас.

- Пишете с определен дневен минимум - сядайте и пишете по два часа всеки ден - дори да не ви се ще.

- Събирайте истории от всеки, когото срещнете - запомняйте хубавите, нестандартни, странни и ирационални разкази, които чувате и ги ползвайте в своите писания. Изследвайте ги за смисъла между редовете и ги модифицирайте спрямо собственото си разбиране за човешките състояния.

- Четете МНОГО!

"Четете много Чехов. После го препрочитайте. Четете Реймънд Карвър, Ърнест Хемингуей, Алис Мънроу и Тобиас Улф. Ако нямате време за всеки от тези автори, придържайте се към Чехов. Той ще ви научи по-добре от всеки учител по творческо писане." - Алисън Голдин, гл. ас. по творческо писане

2. Пишете грабващи първи параграфи

В днешния забързан свят първото изречение на вашите разкази трябва да грабне вниманието на читателя с нещо нестандартно, неочаквано ­действие или конфликт. Започнете с напрежение и скорост, неотложност. Помнете, че действието на късите разкази трябва да започва близо до самия му край.

Погледнете тези примери за начало на първия параграф, в които накратко са обяснени добрите и лошите страни на всеки от тях.

  • Чух съседа си през стената. - Скучно и безинтересно.
  • Съседът вляво от нас практиваше крещяща терапия под душа си почти всеки ден. -Това изречение грабва вниманието. Кой е този, който влиза под душа всеки ден и вика? Защо го прави? Какво точно е "крещяща терапия"? Нека продължим да четем...
  • В първия път, когато го чух, долепих ухо до общата ни стена, слушайки го, за около десет минути, като обмислях възможността да се обадя в полицията. Беше много различно от живота на квартира с възрастните Г-н и г-жа Браун и техните двама сина в провинцията. -Тази част от параграфа представя героя и вътрешния му конфликт за действията, които да предприеме, както и поставя интересен контраст между минало и настояще.

 "Важно е да се разберат основните елементи на писането на фикция преди да се мисли как да се събере всичко накуп. Този процес е сравним с приготвянето на нещо възхитително в кухнята -като всеки компонент, който замесвате в тестото преди да се получи самун хляб. За да направите идеалния хляб е нужно да балансирате елементите, изпечени за точното време и температура." - Лоръл Уорк

3. Измисляне на героите

 

"Работата ти като автор на кратка проза - без значение какво си мислиш - е да поставиш комплексни образи на сцената и да ги накараш да стоят реалистично. Може би празните им думи ще пакажат нещо повече от пасивно състояние -по думите на Чехов -"направете (мъжа) да изглежда такъв, какъвто е." - Рик Демарнъс

За да сътворите жив, дишащ, многопластов герой е много важно да знаете много повече за него, отколкото ще кажете в разказа. Тук има кратък списък с детайли, които ще ви помогнат да започнете:

  • Име Домашни любимци
  • Възраст Религия
  • Професия Хобита
  • Народност Семейно положение
  • Външен вид Деца
  • Местоживеене Темперамент
  • Любим цвят Нещо омразно?
  • Приятели Тайни?
  • Любими храни Силни спомени?
  • Предпочитани питиета Заболявания?
  • Фобии и страхове Нервни разстройства?
  • Недостатъци Спокоен сън или не?

 

Познаването на всички тези детайли ще ви помогне да изградите героя си, но няма да има нужда читателят да знае повече от най-важните неща в следните четири области:

  • Външен вид - дава възможност за визуалното възприемане на героя
  • Действия - Показва какъв тип персонаж е героят. Чрез действия това се посочва много по-качествено, отколкото чрез епитети и преки квалификации.
  • Реч - Изградете героя като личност -не е добре просто да му позволите с думите си да изрази важите сюжетни детайли
  • Мисли - Внесете читателя в разума на героя, за да му покажете неизразявани емоции, страхове, спомени и надежди.

 

4. Избиране на гледна точка на повествованието

Какво значи това? Да водиш разказа от първо, второ или трето лице. Като писател е важно да си изясниш кой ще говори и колко информация ще е достъпна на разказвача в разказа. Той може да бъде въведен дирекно в действието субективно или просто да предава фактите без личното си участие.

Първо лице - Историята се разказва от името на Аз-а. Героят може да е главен (директно да участва в цялостното развитие на творбата) или второстепенен -говорещ за събитията случващи се около протагониста (главния герой). Този тип повествование е добър за начинаещите писатели, защото е по-лесен за пресъздаване.

Второ лице - Разказът е насочен директно към "теб", като читателят е директен участник в сюжета.

Трето лице - Разказва се какво прави "той", "тя" или "то". Третоличният говорител може да е частен (ограничен) -говори само от гледната точка на един персонаж, или всезнаещ -знае всичко за всеки от героите.

Разказвачът може да вземе страна в представяния конфликт, може да бъде максимално открит или може да се въздържи от позиция, ако желанието на писателя е да "предизвика" читателя да размисли върху случващото се.

Лоръл Уорк за воденето на повествованието:

Първолично - "Обединени разказвач и читател преминават през серия от препятствия", като така навлизат във възприятията на един герой. Това може да ограничи читателските връзки с други герои в разказа.

Второлично - "Поставя читателите динамично в средата, така те се срещат пряко с конфликта." Тук е важно героите да се поставят в реална обстановка, за да не пропусне писателят да изясни всички детайли, необходими на читателя за пълноценното му участие в творбата.

Третоличен "всезнаещ" разказвач - Позволява откриването на мислите и мотивите на всеки от героите. Много е важно да има преходи при преминаването от герой на герой.

Ограничен третоличен говорител - Набляга на емоциите и мислите само на един герой. Тук писателят трябва да помисли кой е най-удачният начин да изрази отсъствието на главния герой от определени сцени.

Очаквайте скоро петата част от серията, която описва правилното изграждане на диалог между героите. А докато дойде и тя, разгледайте предходните съвети.

 

5. Пишете многозначителни диалози

"Позволете на читателите да усетят паузите между изреченията. Дайте им да видят навеждането им, нервното чупене на пръстите, погледа им, кръстосването на краката" - Джеръми Стърн

Диалогът е това, които героите си казват един на друг.

Добре е за всеки говорящ да се отделя по един абзац, в който да е отделено място за това, което героят казва и прави. Ето пример:

"Къде отиваш?" Джон изсумтя, поглеждайки към площадката. "Отивам към пистата." - Мери тръгна към вратата, задържайки погледа си в напрегнатия до пръсване Джон. "Не отново" - изправи се той и изпука кокалчетата на пръстите си. "Вече превишихме лимита на кредитните карти!"

Този параграф е объркващ, защото не е ясно къде свършва речта и обясненията за единия герой и къде започват те за другия.

"Къде отиваш?" - нервно попита Джон. "На хиподрума," - отвърна Мери, чудейки се защо Джон изглежда толкова смутен. "Не отново," - каза мъжът, пресмятайки как ще успеят да платят месечния си наем. "Вече превишихме лимита на кредитните си карти."

Вторият пример е технически коректен, тъй като използва разделянето на абзаците, за да покаже разговора от двете страни на диалога. Описателният текст между речта на героите обаче в повечето случаи е безполезен.

"Джон попита нервно" е пример за "разказване". Авторът би могъл да напише също и "Джон попита много нервно" или "Джон попита толкова нервно, че гласът му потрепери", но това няма да направи моментът по­ефективен.

Как авторът да навлезе в ума на Джон и да изрази мислите и емоциите му, но без да ги казва пряко на читателя? С подразбиране. Това е посочване на детайл, който провокира у читателя картината на нервен човек (в конкретния човек). Например:

"Джон се сепна. "К-к-къде отиваш?" "Къде отиваш?", запелтечи Джон, зяпайки върховете на обувките си." "Пое дълбоко дъх. Сега или никога. "Къде отиваш?"

И един погрешен подход: "Джон се стегна, пое дълбоко дъх, знаейки, че конфронтацията му с Мери или ще се случи сега или никога няма да настъпи нейния час. "К-к-къде отиваш?"  -заекна той нервно, взирайки се в кецовете си.

Запомнете - малкият детайл има огромно значение.

Как може читателят да си даде труд да помисли за случващото се, ако авторът опише всяка подробност внимателно? Много трудно... Затова му дайте шанс да се потруди малко над прочетеното!

 

6. Използвайте обстановката и контекста

Обстановката въздейства на читателите най-силно, когато допринася за живата цялост на средата. Затова затворете очи и си представете героите си в пустинята, джунглата и в подземие -къде се вместват най-добре. Това помага за изграждането на баланса между обстановка и герой. Още от самото начало поставете персонажа си на точното място.

Обстановката включва време, място, контекст и атмосфера, в които сюжетът се вписва.

Помнете, че трябва да комбинирате обстановката с героите и сюжета.

Включете в разказа достатъчно детайли, за да дадете на читателите възможността да си представят картината на действието, но нека детайлите наистина да са полезни за самата история. (За пример: не описвайте как Мери заключва предната врата, прекосява двора, отваря гаража, напомва гумите на велосипеда си, качва се на него -нито един от тези излишни детайли не предполага, че тя излиза на пътя без да се огледа.)

Използвайте две или повече усещания в описанието на обстановката.

Вместо да информирате читателите за времето, статистиката на населението или колко далеч е бакалията, заменете описателните детайли с такива, които да позволят на четящия да преживее сам пътя, който героят извървява.

Пример: Пребиваването ни в пустинята беше в нещо като образователен контраст с прежурящата жега, пясъчните бури и безоблачното небе, придържащо огненото слънце. Редките порои бяха повод за празник, защото напълваха, макар и за кратко, циментовите корита на акведуктите с неудържими притоци от вода. Виещите се около нас реки от пясък нахлуваха към белезите от човешкия прогрес във величествения район на Финикс, разбивайки се мощно в солидни бетонни и стоматени конструкции. Палмови клони висяха над главите ни, а кактуси ни приветстваха със своите трънливи лапи.

7. Ситуирайте сюжета

Сюжет е онова, което се случва, разработката на фабулата, действието. Джером Стърн казва, че това е всичко, което ще направи писателят, за да изобрази ситуацията, къде ще са повратните точки на историята и какво героите ще направят в края й.

„Сюжетът е серия от събития, подредени по такъв начин, за да създават усещане за драматизъм, тематична насоченост и емоционалност." - Джейн Бъръуей

Разбирането на елементите, които сега ще бъдат изброени, в историята за изграждането на действие и краен резултат ще помогне за направата на качествен сюжет за късия разказ.

  • Експлозия: Вълнуваща и напрегната поредица от събития, която да задържи вниманието на читателя от началото до края.
  • Конфликт: Героят е изправен пред вътрешен или външен проблем - спрямо нещо или някого.
  • Експозиция: Фоновата информация, която е необходима, за да може читателят да разбере героите в контекста на историята.
  • Усложнения: Един или повече проблеми, които да държат главния герои (герои) далеч от целта, която са си поставили съзнателно или не.
  • Преходи: Картина, описание, диалог - нещо, което логически да свързва параграфите и „сцените" едни с други.
  • Ретроспекция: Припомняне на нещо, което се е случило на героите преди началото на самия разказ.
  • Кулминация: Връхната точка на действието.
  • Развръзка: Уталожване на събитията след кулминацията; разрешаването на големия проблем.

 

Ако имате проблеми със създаването на сюжет - опитайте т.нар. „брейнсторминг". Например представете си, че сте протагониста, чиято съпруга се прибира вкъщи един ден и заявява изневиделица, че не те обича повече и напуска. Кои са действията, които биха провокирали тази ситуация, и какво може да се случи след нея? Записвайте всичко, което ви хрумне, на един лист и едва след като се изчерпате съвсем, погледнете списъка и подберете онова, което ви се струва най-подходящо.

 

8. Създаване на конфликт и напрежение

„Конфликтът е основен елемент в художествената проза, защото само проблемът е интересен в литературата. Трудно е да се превърнат преексплоатираните теми на живота като раждане, любов, секс, работа и смърт в един добър разказ, ако няма качествен и „оригинален" проблем." - Джейн Бъръуей

Конфликтът поражда напрежението, което е нужно, за да започне историята. Всичко това идва от опозицията между герои, между герой и вътрешните му проблеми, между герой(и) и външни условия и сили. Умелото балансиране на „опозицията" на протагониста(ите) в конфликта, може да задържи вниманието на читателя в разказа.

Възможни конфликти може да са:

  • Протагонистът срещу друга личност
  • Протагонистът срещу природата или технологията
  • Протагонистът срещу обществото
  • Протагонистът срещу Бог
  • Протагонистът срещу себе си

 

За да имате добър конфликт, можете да използвате следните неща:

  • Мистерия - обяснявайте точно толкова, колкото трябва, за да „погъделичкате" читателите. Не им давайте нищо излишно.
  • Давайте повече възможности за избор и на двете страни в конфликта.
  • Повишавайте броя на трудностите и обстоятелствата, пред които се изправя протагонистът.
  • Изненадвайте читателите - не им позволявайте да предугаждат събитията в разказа.
  • Окуражете читателите да се идентифицират с вашите герои, нека случките в историята ви могат да докоснат (приятно или не) хората, които ви четат.

 

9. Направете си добра кулминация

Това е обратната точка в разказа - най-вълнуващият и драматичен момент в цялата история.

„Кулминацията може да е разпознаване, решение или разрешаване. Героят разбира кое не е виждал преди това, разбира какво трябва да се направи или пък се решава да го направи. Моментът, в който кулминацията идва, е решаващ - ако е прекалено рано, читателите ще очакват друга връхна точка на действието; ако е твърде късно - ще станат нетърпеливи и героят ще им изглежда муден." - Джером Стърн

Джейн Бъръуей обяснява, че кулминацията трябва винаги да се представи с действие. Това е моментът, заради който читателят въобще се е захванал с разказа.

Добрата история се нуждае от силна кулминация също така както катастрофа или инфаркт от бърза помощ - нещо, което да задълбочи конфликта, да накара читателите да се разтревожат или загрижат за героя(ите).

 

10. Намерете разрешение

В кратката проза е трудно да се представи цялостно разрешение на проблема, затова е добре просто да се демонстрира как героите започват да се променят или да виждат нещата по по-различен начин.

Някои от начините за край на разказ са:

  • Отворен - читателят определя значението. „Очите на Брендън се отклониха от монаха и се насочиха към планините."
  • Категоричен - Всичко е точно и ясно. „Докато Джон гледаше отчаян, Хелън хвърли куфара с всичките си вещи в колата и напусна завинаги."
  • Паралел към началото - създава се ситуация или картина, подобна на началната.
  • Монологичен - Лични коментари на героите, които са разрешили проблема.
  • Диалогичен - Разговор между герои
  • Тривиален - Нещо, което разрешава нещата по твърде банален начин. „Акведуктите вече бяха съвсем празни и слънцето огря селяните за последен път."
  • Символичен - Детайл, който се разбира по различен начин от буквалния.

Текстът е препечатан от - http://literaturatadnes.com/


Прочeтено от:2521
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Поетическа азбука Шлифоване на текст
Е-книги  


Пълнолуние
Автор: Иван Воденичарски



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития