Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За писането  
Сюжет и структура Даниела Великова

1. Световната литература е изработила всеобщи типове сюжети, които се повтарят от произведение в произведение през вековете. Да се измисли нещо ново е сложно, но - възможно. Обаче ако писателят пише в определен жанр, той не трябва да нарушава каноните му.
Пример - В детективска история, за която е прието да следва стереотип: престъпление, разследване, залавяне на извършител, не се прави обстойно описание на подходящи за почивка маршрути. Позволено е, ако това служи като литературен похват, който заплита сюжета. Иначе читателите ще останат разочаровани.

2. Обръщайте специално внимание на началото. По него редактори и читатели определят ценността на книгата. Първата страница, даже първата фраза трябва да са максимално интригуващи.
Не започвайте с:
а) банални истини и въпроси („В труден свят живеем!” или „Защо трябва да прочетете тази книга на всяка цена.”);
б) дълги и тежки описания на природа;
в) сюжетни щампи („Телефонът звънна тревожно и го събуди!”). Почти половината от съвремените детективските истории и трилъри започват с тревожен телефонен звън. Нищо оригинално;
г) фалшива загадъчност („Днес, във фаталния петък, 07.07.2007 година, се случи невероятно забележително събитие. След като черна котка й мина път, Мария влезе плахо в магазина и си купи нова рокля.”). Няма нищо драматично в това да си купиш нова рокля,
д) насилие и кръв (За да съпреживява читателят с героите, той първо трябва да ги познава, приема и разбира.).
За начало на книга не трябва да служат и философски излияния. Философията е солта на произведението, но никой не изяжда лъжичка сол преди да премине към основно хранене.
Печеливш вариант е описание на интересна случка или човек. Висш пилотаж - подходяща шега, самоирония.
Изключение от правилото: само за хора, владеещи майсторски езика, на който пишат.

3. Следете за скоростта на развитие на сюжета. Дългите изречения забавят, кратките създават усещане за бързина. Да се забавя развитието може, ако: искате да създадете допълнително напрежение или да се концентрирате на определен емоционален момент. Максимално забързване се прилага само при преследване, надпревара и прочие.

4. Подходящото начало е шанс книгата да се публикува, подходящият край - читателят да купи следващата. Внимавайте краят на Вашата работа да не увисва във въздуха. След прочитане на книгата читателят трябва да изпитва дълбоко удовлетворение от четенето. Няма да му бъде приятно, ако е чел 200 страници с увлекателно приключенско пътешествие, то да завърши с 20 страници апел против алкохолизма.
Има няколко класически методи за край:
а) затваряне на цикъл - краят апелира към началото чрез завръщане към важен сюжетен момент от началото;
б) връщане назад - краят е свързан със странно и непонятво явление, случило се по време на повествованието;
в) ограничаване във времеви и пространствени рамки - когато описваните събития имат начало и край или когато са свързани с определен маршрут;
г) разплата или награда - характерен за класическите криминални и любовни романи: злодеят е разкрит, влюбените се женят;
д) епилог - историята свършва, животът продължава, в епилога се разказва какво се случва с героите по-нататък;
е) с цитат - героят казва нещо в края, като прави изводи за случилото се;
ж) апел - книгата призовата читателите да направят нещо конкретно.
Ползвайте се от тези насоки.

5. Героите трябва да имат точна и ясна причина да правят това или онова действие.
Пример: ако журналист разследва убийство, това не трябва да е продиктувано само от любопитството на героя. Или ако момиче е изнасилено, случилото се трябва да има важни последствия за героинята й или сюжета.

6. Не обяснявайте с диалозите на героите това, което на тях им е известно вече. Хора, които си казват един на друг очевидни неща, изглеждат нелепо.
Пример - Героиня преразказва пред колеги преживяванията си, описани в предидущата глава на книгата.

7. Не ползвайте в качество на сюжетни ходове известни шеги и анекдоти. На читателят му става скучно, когато разбере, че това вече го е виждал някъде.


Прочeтено от:1364
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
"За писането: Мемоари на занаята" - Стивън Кинг Поетическа азбука
Е-книги  


Две устни вино
Автор: Николай Спасов



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития