Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     

Литературен

сайт

Книжарница

КНИГИТЕ

Електронни

книги

Алманах

"Нова българска литература"

Издателство
"Буквите"
Мечта за книга
Поезия
Романи
Разкази
Фантастика и фентъзи
Детски книги
Учебници
Творчески фонд
Автори
 
Вход
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Културни хроники
  Новини
  Предстоящи събития
  Отзвуци
  Конкурси
Пишете ни:
info@knigite.bg

Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Издателят - първи читател Иван Богданов

“Книгите написани от автори любители, трябва да се четат от читатели-професионалисти”
Б. Переслегин

Вие сте написали най-страхотната книга в света. Поне във Вашите очи. И в очите на майка Ви, която, от както я чете,   всяка сутрин Ви прави баница. Цялата рода също я хареса и се решава, че това твърдо трябва да се издаде, за да видят всички колко сте велик(а).

Предстои Ви първа среща с издател.

Как да представим книгата си пред него?

Много време се чудех на оплакванията на различни работодатели, че хората не са се научили да се представят добре на интервю за работа – нито подготвени документи, нито готовност за разговор.

Гугъл ни извежда начело в списъка при търсене на „издаване на книга” и това ни донася купища запитвания. Оформят се три основни варианта:

- Плахо писмо от типа „Аз написах роман. Имате ли интерес да го издадете?”. С вариации до „авторката е завършила Оксфорд и е подготвила за издаване вече четири романа.”;

- Огромен няколко мегабайтов файл, пратен по и-мейл-а или на ЦД /в последния случай донесено и лично/(

- И по-рядко случващия се, но по-екзотичен - няколко папки с разпечатки, стоварени на бюрото.

Какво се случва с така изпратените материали – почти нищо! „Времето е пари” е актуален девиз и става все по-актуален. Дори и в издателствата, където имат специално назначени хора за целта, рядко възлагат да се анализира непроверен роман.

Какъв е правилният подход?

„По-дрехите посрещат” не е само стара народна приказка. Някога, в зората на демокрацията, известният рекламист Жак Сегела беше изненадал новите лидери на СДС с обясненията, че за няколкото минути на телевизионния екран хората няма да оценят колко са умни, а как са облечени и как изглеждат.

Когато желаете да привлечете вниманието на някой издател, се водете от същите принципи. Помислете за книгата, която сте написали, като за стока, която трябва да продадете и то на опитен краставичар.

Подгответе рекламни материали за написания текст. На Вашето писмо, ще бъдат отделени първоначално средно от три до пет минути. Напишете въвеждащ текст, който да привлече интереса за това кратко време.

Резюме на текста

Кратко резюме на случващото се в книгата – в рамките на страница. Не е важно да е пълно – ВАЖНО Е ДА Е ЗАИНТРИГУВАЩО. Мислете за него като за текста, който се слага на гърба на книгата – трябва да я продаде за краткото време, което се отделя за прочитането му.

Синопсис

Този термин се използва в няколко значения, в зависимост от типа на произведението, но най-общо значи описание на действието. Тук вече може да се прострете до няколко страници. Щом са стигнали до него, явно резюмето Ви ги е заинтересувало. В синопсиса трябва да опишете как се развива действието, сюжетните линии, завръзки, развръзки. От синопсиса един издател ще разбере доколко можете да развивате сюжетни линии и да управлявате героите си. Дали претрупвате нещата и често и Вие самите не знаете кога и какво се случва или обратното, сюжетът е толкова плосък, че не се случва почти нищо.

Описание на героите/архетипи

Кратки, до страница, описания на героите в книгата – външност, характер, действия. Речников фонд и използвани изрази – няма нищо по-глупаво от книга, в която всички герои говорят еднакво.

Всичко това в рамките общо на пет-шест странички – времето е пари, а за разлика от броя на издателствата, броя на пишещите се увеличава многократно. Само за 2007 са издадени над 15 000 български книги. Книгоиздаването е невероятно конкурентен пазар. „Хубавата книга само ще си намери читателя/издателя” е много остарял израз – в момента печелят пробивните, а не талантливите.

Не забравяйте и творческата си биография. Няма нужда да описвате къде и какво сте учили и да изброявате всички сертификати – ако това определяше качеството на написания текст, компютрите щяха да са най-добрите творци.

Пишете за интересите си. Примерно – „интересувам се от история, за да напиша този роман в продължение на години четох източници в Народна библиотека”. Посочете получени награди /не е важно дали са първи, важно е, че някой някъде Ви е забелязал/.

Напишете и за харесвани книги/автори. Така от една страна издателят ще разбере, че не сте чел само себе си /често явление в последните години, за жалост/ и ще придобие някаква представа за литературните стилове, които харесвате, а вероятно и подражавате.

Вероятно ще срещнете много откази. Особено ако това Ви е първа книга, но сте решили да задминете по обем и брой герои „Колелото на времето”. Вероятно първата Ви книга може и да не бъде издадена, особено за сметка на издателството.

Но докато подготвяте гореописаните документи, то сами ще научите много за книгата, която сте написал(а). А ако сте ги написал(а) добре, определено в издателството ще се заинтересуват, та да  прочетат поне романа и да Ви отделят време да поговорят с Вас за предимствата и недостатъците му.


Прочeтено от:1436
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Как да издадем книга - част първа Как да подготвим книгата си за издаване?
Е-книги  


Мъже в памперси
Автор: Жу Масал



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития