Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



Критични вибрации  
Къщата с петуниите - магическият реализъм и свръхестествения скок на Ина Крейн Стефан Кръстев - Цефулес

Дано да ми се случи поне още веднъж в живота да стана свидетел на такъв невероятен творчески скок, защото наистина ми се случва за първи път. Едно е да видиш как от един тийнейджър с литературни наклонности за година става писател или как неуверен, все още търсещ се автор разкрива и разгръща истинския си талант, но друго е, съвсем друго, когато автор, чийто творби и до този момент са били висока класа, излиза с нова книга, която е високо и над останалите му.

Три от разказите бях чел много внимателно като жури в конкурса „По стъпките на лятото", силно ме впечатлиха, по същия начин са впечатлили още двама, за да бъдат сред спечелилите този оспорван конкурс разкази. Чел съм и други книги на Ина Крейн, а и колонките й в „Буквите", така че би трябвало да бъда подготвен за чудото, което ще чета. Ала не бях, изненадата ми бе твърде голяма, разтърсен бях, приятно разтърсен, а чувството, че откривам нов световен автор и такава книга, че дори животът да е пълен само с изпитания и да няма други радости в него, си заслужава да бъде изживян, ако не за друго, то за насладата от прочитането на нещо подобно.

Дано да не бъда разбран погрешно, не искам да кажа нищо лошо за предишните книги на Ина Крейн. Подчертавам: разкошни са и е богатство да бъдат прочетени.

„Късмет до поискване (Малък македонски роман)" е книга, която е преродила сякаш за втори живот най-романтичното у Казанзакис, а духът на лятото в нея е ефирен и нежен като този на Бредбъри. Един младеж е изпратен „наказателно" да прекара лятната ваканция в македонско село. И там започват големите приключения и уроци в живота - юмручни схватки (няма как - това са македонци), лов на змии, изкушения, любов, изневери, закачлива, доста дръзка еротика, съчувствие и съпричастие и какви ли не човешки драми, книга - и забавна, и поетична, но преди всичко затрогваща по начин, който пробужда най-чувственото и човешкото у всеки, който не го е изгубил, и описваща реалност, която си заслужава да бъде помнена.

„Роднинци" са истории за войни, геноцид, бежански вълни. Различни епохи, различни хора, различни съдби - един дух. Патриотичен, по-скоро любов към земята, към семейството, към живота, към непреходни ценности, преминали през всички изпитания и немислими страдания, за да оцелеят през времето. Трогателни, тежки, а между тях - една учудваща романтика и въпреки всичко позитивизъм и вяра в доброто, в човещината, в оцеляването й. В „Роднинци" може да се види предобразът на нашумялото преди години „висящо кафе", идеята не е чак толкова нова и все още я има като практика в Турция със закачения на гвоздеите хляб за кюрдите. Майка, която прелива на гроб на чуждо, непознато дете. Национален герой, който сам слага клупа на шията си при изпълнението на смъртната си присъда, а разказите са написани както се разказват подобни истории - от уста на уста, от баща на син, от майка на дъщеря, от баба на внуче - ударно, лаконично, бързо и без много, само с най-важните изразни средства. Това подсилва усещането за автентичност и придава уникално звучене.

„Къщата с петуниите" би трябвало да е нещо като продължение на „Роднинци". Действието отново е предимно из познатия ни вече пиринско-македонски край или от пиринско-македонския край произхождат героите, пръснати из света. И в „Къщата с петуниите" историите са изпълнени с драматизъм, заредени с етно култура, разтърсващи. Но дотук свършват приликите, следват само плюсове. Ина Крейн вече не използва ефекта на преданието, не пише историята така, както се разказва, а изявява своята художествена индивидуалност, поетичното си усещане за действителността и съживява вълшебни истории, стари предания, развива ги, освобождава въображението и ги превръща в съвременен увлекателен разказ. Доминиращ е магическият реализъм, но какъв магически реализъм (!) - не може да се коментира, може да се прочете. Дискретен, на места се губи границата на реалните усещания и се преминава в свръхестественото, на места чувството е, че си в свръхестественото, а няма никакъв фантастичен елемент („Непознатия" - примерно). На места са противопоставени епохи, събрани в едно чувство - букет („Катината нива"), на места романтиката преминава в сурова, жестока философия („Най-вярната"). Битът, който би трябвало да е тривиален, сега отразен в невероятните натури, които витаят като в духове в него, се превръща в един приказен свят - където се случват невероятни неща, доброто и злото са в борба, където всеки човек, и най-обикновеният, е личност, зад която стои цял един свят от ценности. Как може старица да вечеря с Господ? Какво става с мъж, ако в него е влюбена вещица? Коя е непознатата билка? Дърветата се влюбват, къщите имат разум и души, но толкова фантастично ли е? Всъщност не. То си е живот, пълен с непознати сили и енергии, които опазват истинските неща за времето.

Истории, пълни с вълшебства и магии, но истински човешки трагедии на най-обикновени хора.

А красотата на езика е невероятна, тя е част от магията, част от вълшебството в повествованието. Петуниите присъстват в почти всички разкази, метавръзката е толкова силна, че „Къщата на петуниите" е на границата между сборник разкази и роман.


Прочeтено от:1679
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
На лов за сенки от светулки с Антигравитация Автобиографично интервю - Татяна Йотова
Е-книги  


Тайните на старата вила
Автор: Слава Славчева



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития