Фондация Буквите
Контакти Поща
Пишете ни     
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
Ваучери
Начало
История
Новини


 
КНИГИТЕ  
Тема на броя
Критични вибрации
Представяме Ви
През годините
Нобелови лауреати
Пътят на книгите
  За писането
  За издаването
Пишете ни:
info@knigite.bg
Прeпоръчвани Е-книги  



За издаването  
Цената на книгата Иван Богданов

 

                                                                                    Защо не се рискува с издаването на нови автори в България.

 

Какво и как формира коричната цена на една книга? Какви елементи влизат в нея и как се определя? Неяснотата по тези въпроси заблуждава множество автори и ги оставя най-често с нереализирани очаквания.

Всички отчисления, които се правят по пътя на книгата от издателството до крайния купувач, се правят въз основа на така наречената „корична" цена - т.е цената написа на гърба на книгата.

Описанието ще го започнем с най-належащите плащания  /във всяко нормално действащо издателство, плащанията следват този ред/

 

1. Данъкът убиец ДДД - 20 %

Книгата, според Търговският закон си е стока като всяка друга и при нейната продажба се начисляват 20%, които задължително се плащат. Държавата, особено в период на криза, става все по стриктна в данъците си. Естествено фирмите, регистрирани по ДДС си връщат този данък, но основната маса купувачи на книги са физически лица,които не могат да си го възстановят.

 

2. Търговска отстъпка - 25-40%

Известно е, че от както съществува търговията, крайния продавач печели най-много. Така е и в книгоразпространението, затова всички издателства масово са скочили срещу книгоразпространители. Търговската отстъпка започва от 15% за известни издателства, минава през стандартното 25% и стига до 40% за физически лица. Сумите от продажбите се получават средно на 40 ден, най-вече в зависимост от важността на издателството /ако условието е за да ви заредят със следваща книга, да изплатите предната/.

 

Както виждаме, от коричната цена на книгата, до издателството стига не повече от 40-60%.

Все пак за отбелязване е, че това са по-скоро неполучени печалби, отколкото предварително инвестирани средства - т.е държавата и разпространителите си удържат процент, само ако са ПРОДАЛИ книга.

 

За съжаление, следващите разходи са предварителни - т.е те се дават за да се произведе книгата.

Започваме с процента за автора/ите/.

 

3. Авторски процент - 15%

Според Закона за авторски и сродните им права, чл. 46, ал. 3

„3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;"

В закона конкретно не е указано кога трябва да се заплати тази сума. Стандартно приетото в България е 50% от сумата да се заплаща предварително и 50% след първия месец продажби. Това естествено много силно зависи от автора. Ако говорим за автор като Лили Иванова, там естествено се говори за други проценти, и за сума платена предварително.

 

До тук установихме, че за издателя остават чисто /преди плащане на Данък печалба/  не повече от 40% от коричната цена на книгата. Сега да разгледаме как се определя самата тя.

 

Книгата има нещо наречено себестойност, или производствена цена.

В нея влизат всички разходи по редакция, корекция, предпечат, печат, консумативи, режийни и прочие - т.е всичко, което се заплаща като труд или материали за да се произведе една книга.

 

Всъщност огромна част от авторите, особено за тия, които се самоиздават, приемат производствената цена като крайна цена.

А всъщност се пропуска един ужасно важен елемент - рекламата!

Колкото автора е по-известен, толкова по-малко средства са необходими за реклама. Казано на професионален език - имаме вече известна търговска марка и трябва само да обявим за нова нейна проява.

 

При новите или по-неизвестни автори това не е така. За да може тяхната книга да се продава, а не да залежава по книжарниците /а най-често по складовете на издателството или по къщите на авторите/ то трябва да се отделят сериозни средства за реклама.

За миналата година, според ISBN службата в България са издадени на 6000 български заглавия. Ясно ви е, че ако вие сте нов автор, за първи път публикуващ книга,  и сте известен само в тесния кръг на познатите си, независимо от качествата на книгата, за да я купи някой или изобщо да я погледне някой  в книжарницата /а и там да не я сбутат в най-прашния ъгъл/ се налага да се проведе сериозна рекламна кампания.

Парите за реклама не са някакви имагинерни пари. Те също влизат в коричната цена на книгата (обикновено около 6%). Но тъй като притисната от конкуренцията и покупателната способност, тази цена не може да расте до безкрайност, то тези проценти рядко стигат за сериозна рекламна кампания.

 

Какво се прави в този случай

Вариант 1 - най-чест - прави се основно реклама на издателството - Издателство еди кое си, пусна нова книга на еди кой си, като надеждите са да има прехвърляне на доверието от утвърдената търговска марка на издателя към новата книга. Това работи естествено само в случая, когато издателството вече е наложило търговска марка, и най-вече - когато не си е позволило да издава слаби книги под тази марка, които да разклатят доверието в нея.

Пример, за жалост само за едната част е червената поредица на Бард - „Избрана световна фантастика". Докато първите години нямаше слаби книги и рекламата беше само - „Излязла е новата книга на Бард", то последните години започнаха да разводняват поредицата и се налага да се рекламира по усърдно.

 

Вариант 2 - инвестира се в автора. Ако издателството прецени, че авторът има потенциал да създаде няколко последователни касови книги /или ако вече ги е създал и ги представи представи пред издателството/, то обикновено се инвестира по-голяма сума за популяризиране на автора, която не се „избива" от първия продаден тираж, а се разпределя между следващите няколко. Това естествено може да си го позволи само издателство с достатъчно свободни финанси.

Пример за подобна рекламна кампания е Захари Карабашлиев с неговите „18% сиво". Следващата му книга  се рекламираше така - „Новата книга на Захари Карабашлиев /автор на "18% сиво"/ „Кратка история на самолета" ще бъде представена днес от..."

 

Какво може да се направи за рекламата на един автор, така че неговата книга да е интересна за издателите.

След умирането на периодичния литературен печат, единственото място, където може да се придобие известно е Интернет. Дали работи това - ДА! Примерите на Цефулес, Адриана и много други, които направиха големи продажби на книгите си, капитализирайки известността си в Интернет е достатъчно показателен пример.

Но как работи това, ще разгледаме в следваща тема.


Прочeтено от:2182
 
Сподели във Facebook
Предишна статия     Следваща статия
Размери на книги /формати/. Печатарски коли Закон за авторското право и сродните му права
Е-книги  


Безусловен контрол
Автор: Гери Апостолова



Последни материали  
  „Обикновеното лице на злото“ или необикновеното лице на Калоян Захариев
  Къщата с петуниите – сълзите и усмивките на Ина Крейн
  Автобиографично интервю - Татяна Йотова
  Моята гледна точка за авторското право и неговата защита
  Преди да има криле, човек има корени
Събития