Tова е една от най-хубавите книги в съвремената българска проза. Мое мнение. Лично.
Между родината и другаде.
Между бита и съзнанието. Вечното търсене и суровата истина.
Между мечтите и компромиса с реалното. Тъжна усмивка и самота сред множество. Наградата за победата на живота, за силата над обстоятелствата често е разочарованието. А това е последното, най-силното изпитание за вечния пилигрим: да откриеш заслуженото щастие дори в огорчението.
Кристално качество на реалистичния рисунък, който пресъздава най-провокиращата, най-тежката българска драма от последните две десетилетия: емиграцията. Под тази драма е вечната, човешката - скитането и търсенето, откриването на далеч повече от очакваното, а понякога и от поносимото.
Тъжна и комична, преизпълнена с премеждия, с приключения по-скоро на душата, отколкото на тялото, тежки удари и разочарования, но и любов, изява на най-лиричното като баланс на цялата разкриваща се житейска грубост.
Постоянни сблъсъци между типичното и изключителното. Типичен герой в изключителни обстоятелства, изключителен - в типични. И хиляди въпроси за нашия съвременник и това, което е отвъд времето, заложено в нас като промисъл и закон.
Историите не могат да се нарекат тъжни или трагични, не могат да се нарекат любовни или поетични. Те са просто живот.
И ако разгърнеш тази книга, няма как в нея да не откриеш себе си или свой познат.
Стефан Кръстев /Cefules/
Подробна рецензия на книгата можете да намерите тук
Тази книга е добавена в каталога ни на 18 ноември сряда, 2009.
