Колко тежи историята?

Министерството на психическото благосъстояние предупреждава, че неконтролираната употреба на настоящето четиво като средство за хомеопатична терапия при поява на леки до средни форми на периодчиен или хроничен шовинизъм, може да доведе до временни или трайни изменения на историческото Ви самосъзнание!

Правовата държава на Страхотния

Какво премълчава "Свидас" за Крум Страшний? Защо е известно толкова малко около смъртта му? Кои са наченките на модерното законодателство у нас? Каква роля са играели определени групировки при формирането му?

- Друго от империята не можаха да научат тези негодници в Плиска, само как да кепазят природата! - викаше набитият мъж от подравнения буков пън в градинката под северната стена. Слънцето клонеше на запад и наоколо беше доста оживено, та думите му не останаха нечути.
- Стига, бе, Круме, какво сега, пак ли за екологията ще ни пилиш? - попита с отегчен глас един рус бабаит от спрялата се отпред група.
- И за екологията, - отвърна набитият със спортна злоба - и за законите ще говоря! Без строги закони никаква политика не може да се прави, камо ли екологична. Закони трябват на тази държава, закони за всички и всичко! - гласът му лека-полека придобиваше плътност, като на оперен баритон, който се разпява.
Групата пред пъна започна да набъбва. Няколко хубавици забавиха крачка и също се заслушаха.
- Че какви толкова нови закони се пънеш да прокараш? - изсмя се русият. - Нали знаеш, както се разпореди канът, така гласи законът и толкоз. По-просто и логично от това има ли?
- Да, така е, както канът се разпореди. Ама има ли го черно на бяло, питам ви? Няма го! Затова жупаните и князете после си го извъртат, както си искат и както им отърва. Това закон ли е? Това е беззаконие!
Ораторът мярна с крайчеца на окото прииждащите и се опита да преброи числото на слушателите си, за да прецени, дали има смисъл да се дере по-нататък.
- Ама вас от това не ви дреме, нали?
В първите редици някои започнаха да пристъпват от крак на крак. Не знаеха тях ли има предвид и да почват ли да се чувстват виновни. След риторичния въпрос последва ефектна пауза и гласът от буковия пън наново закънтя:
- Не ви пука и от това, че в Средец години наред горят кафява кал и мокра слама, та въздухът не може да се диша. Децата вече са се поболели в цялата долина, добитъкът също. Това е екологично престъпление първа степен, ви казвам, там наоколо има и наши деца.
Набитият вече беше загрял и сега думите му се редяха като карти за пасианс в ръцете на професионален комарджия.
- Ако канът и боилите си бяха мъже на място, отдавна да сме завзели този прокажен град и да сме изтребили всичката паплач вътре - стовари той второто си кроше по адрес на „тези отгоре", а при представата за унищожения град лицето му се разведри и придоби замечтано изражение.
- Бе, то вярно, че бая мирише, като се мине оттам, - заяви един от присъединилите се слушатели с вид на търговец - ама не е нищо в сравнение с имперската столица, да ви кажа. Лани бях там, ако знаете каква смрад е на пролива...
- Знам ги много добре тези еко-терористи, които изливат помиите си направо в морето - навъси се отново набитият. - И занаятчиите им са обърнали пролива на клоака. Защото в империята имат закони и разпоредби за какво ли не, ама за опазване на околната среда нямат. А това е и наше море...
- И какво сега, бе, Круме? Според тебе и столицата ли трябва да я завземем и да избием всички вътре? - ехидно се обади един рижав багаин.
- Малко ще се поозорим, при тези яки стени и милион жители - засмя се търговецът до него. - Цялата наша войска може да се събере в хиподрума им.
- Може и столицата. - поусмихна се и набитият лукаво и веднага продължи сериозно - Но аз първо бих я обсадил и засипал всички канали, да се задушат в собствените си боклуци. Да видите как за броени седмици ще се изчисти даже морето наоколо, че човек да може отново да си измие краката в него. Нещата все още могат да се оправят, стига да има желание. Ама на, и на техния василевс няма кой да му го налее в кухата глава!
- Ти ли ще му я налееш, бе, Круме? - чу се смях отзад. - На василевса?
- Ако трябва... - закани се набитият. - Той само да си я покаже отсам Хемус.
Сред групата се поде спор дали василевсът заслужава подобна участ или не, но всички бързо млъкнаха, когато ораторът продължи:
- Същият бардак е около Адрианопол. И него са го обърнали на бунище. Този град определено е пренаселен и трябва да се преструктурира, половината жители да се депортират отвъд Истрос.
- С какво ще ги прекараш толкова хора през реката, бе Круме? - обади се отново като черна станция рижавият багаин, но ораторът предпочете тоз път да го игнорира и продължи:
- Ама на, тези наши ояли се политици в Плиска, вместо да се заемат с проблемите около южната граница, само знаят да лапат и далавери да въртят, пък и обикновените хора вече се научиха. Само твърди закони, ви казвам, ги оправят всичките тях и вас!
Ревът му стигна кулминация и се покачи с още една терца нагоре.
- Така е, какво ме зяпате, и в Плиска вече се правят какви ли не стоки със суровини от съмнителен произход, само и само да се пласират в империята и докарат някоя и друга номизма валута. После търговците карат като бесни конете по пътищата, християни се пишат, а мъчат тварите божии и не пазят света, който е създал. Трябва да им се наложат глоби, глоби до откат, докато им дойде акълът. Скоростта по магистралите трябва моментално да бъде ограничена, особено по „Виа Игнация".
- Че и тя е в империята, бе, бате, - обади се един мургав дребосък с вид на просяк. - Не е наша земя.
- Ако трябва, и нея ще я завземем и блокираме! - авторитетно заяви набитият от пъна надолу. - За екологията граници няма.
- Хей, това ми харесва! - провикна се дребосъкът - Ако после ще можем да се разхождаме по „Виа Игнация", аз съм „за"!
- Мисл? си, никакви такива! - пресече го набитият. - Всичките просяци ще бъдат разкарани от пътищата. И за това трябва закон.
От публиката скептично клатеха глави.
- Той и Йошката Рибаря при франките отначало така говореше - промърмори един старец. - Ама след това го направиха министър и затлъстя като шопар, а цялата му екология отиде, та се не видя.
- Ъхъ - завъртя глава рижавият багаин. - Ходи им вярвай после на тези зелени фундаменталисти. За какво пък трябва да завземаме чак „Виа Игнация"? Само ще ни вкарат в някоя беля...
- Що бе, това дето го казва звучи добре, ама да не беше такъв противник на виното - подметна русият достатъчно високо, че да го чуе и ораторът.
- Кой е казал, че съм против виното? Кой, питам! - кресна набитият и лицето му стана тъмномораво - Какви ги дрънкаш врели-некипели? Ти на всичко ли вярваш, което го пише по вестниците? Я виж това тука - той посочи бъклицата, която висеше на колана му. - Да не мислиш, че е компот от боровинки?
- Да, ама миналата седмица казаха... - заобяснява русият.
- Това е долна инсинуация на имперската пропаганда и жълтата преса! - сряза го набитият. - И на това трябва да се сложи край със закон. Клеветниците под нож, казвам аз!
- Ти сега не го увъртай, ами раздуй каква е тая работа с виното - упорстваше русият бабаит. Явно този въпрос го интересуваше повече от всички други.
Набитият си пое дълбоко дъх:
- Виното лозарите да си го правят, стига да е от контролиран район, никой нищо напротив няма, ама да си плащат и данъците. Да не ни лъжат, че било само за собствена консумация. По пет бурета на калпак собствена консумация... как ли не!
Групата се разшумя одобрително и ораторът продължи.
- И да не секат южните склонове на Хемус, че долината става все по сушава без гора. Някой ден ще се обърне и там екологията и после ще трябва да внасяме вода от моравците. Всичките лозя, дето са кацнали по сечища трябва да бъдат изкоренени, а горите възстановени. А тези далавераджии, дето продават крадения дървения материал, да бъдат наказани по закона. Това ви повтарям, закони трябват.
- А за ракията? - не се предаде русият.
- Ти на това, дето го разливат по чаршиите на Загоре ракия ли му викаш? - излая ораторът - Щото аз му викам менте. Как не са се изпотръшкали всичките по празниците, само те си знаят. Ракията трябва да се прави от родни продукти с проверени екологични качества, а не от табуретки, внесени без акциз отвъд Истрос. Закон и против ментетата трябва да се издаде и против пиячите на ментета също!
Тоз път въодушевените възгласи бяха предимно женски.
- Ей, страхотен е този Крумчо! - възхитено прошушна една от насъбралите се пред буковия пън зяпачки - Kато нищо бих си го хванала за гадже, да знаете - тя млъкна и се огледа, а приятелките ? се изкикотиха.
- Пикла! - изфуча лелката до нея. - Да те видя колко ще ти е до гаджета, като ти гракнат три-четири гърла в къщи. Той закон за подкрепа на майките да измисли, тогава и аз ще съм „за"!
Отстрани на сянка седяха двама багатури и дъвчеха по парче пастърма, като запиваха от общ мях.
- Леле-ей, - възкликна по-якият от двамата и посегна към мяха - представяш ли си го това диване ако влезе в съвета на тарканите какво става?
- Ще го видим и тоз сеир... - кимна прошареният до него и се усмихна.
- Мòре, сеир! То, вярно, в съвета диванета колкото щеш, ами тоз както се е засилил, да не вземат да го направят кан, че тогава яко ни дупе, ако не го спрем навреме. От екологични походи и нови закони живот няма да има. Страшно ще стане, слушай ми думата, страшно!
- Айде сега, баджанак, чак пък страшно... - поде прошареният. - Какви ли не сме ги слушали, пък после, като влязат в съвета стават мирни и скромни, та чак закуските си почват да пестят и само гледат да гушат.
- Точно тоз не ми изглежда да миряса скоро - възрази якият. - Този е от идейно подкованите, той си вярва на приказките. Трябва го държим по-надалеч от Плиска.
- Спокойно, ще го разковем, нека първо свърши работа - снижи тон прошареният.
- Каква работа, бе? - удиви се якият - Ама ти сериозно ли мислиш да се залавяме за него? За съвета ли ще го гласиш?
- Не само за съвета... - намигна му прошареният.
Ченето на якия се отправи стремително надолу, а очите му станаха на палачинки. Прошареният се усмихна, хвана го подръка, двамата станаха и се отдалечиха от групата.
- Гледай сега баджанак, - занарежда той с конспиративен тон. - Старият не беше лош, ама вече е взел-дал. Тъй или иначе ще ни трябва нов кан, нали? Защо пък да не е този Крум, поне кураж Тангра му е дал? На никой не му пука за зелените фантасмагории, но човекът е напорист и умее да говори. Ако такъв дръпне на бойците една-две речи предварително и ги поведе напред, току виж наистина са успели да завземат Средец. После нека си се занимава там със закони и екологични програми колкото ще, важното е ние да подхванем приватизацията на града. Даваш ли си сметка колко сделки са това?
Якият все още го гледаше като теле, затова прошареният продължи:
- А пък хванем ли „Виа Игнация" и почнат ли от там да капят комисионни...
Якият се поокопити и започна да разтрива солидния си врат. После се огледа предпазливо и попита.
- А столицата? И нея ли искаш да завземе? Това е самоубийство!
- Естествено че не - засмя се прошареният. - Достатъчно е да забие копието си в портите. Да стресне империята така, че на василевса да му държи влага още години напред. Да възобнови годишните плащания, пък може и да ги поувеличи, мен ако питаш. Разбираш ли?
Якият неуверено кимна. После отново все да разтрива схванатия си врат и се замисли. Мисленето явно не беше от обичайните му дисциплини, затова измина доста време преди да вдигне поглед:
- Ти хубаво казваш да го побутнем нагоре, ама има ли после кой да го спре, като му дойде времето? Щото, като го гледам - умора няма.
- Ех, баджанак, - усмихна се прошареният. - ако не се спре сам където трябва, ще му уредим пък едно сакрално пътуване до Тангра, колко му е? Няма да е нито първият, нито последният. Важното е бизнесът да върви.